< Йов 8 >
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Så tog Sjuhiten Bildad til Orde og sagde:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
"Hvor længe taler du så, hvor længe skal Mundens Uvejr rase?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Mon Gud vel bøjer Retten, bøjer den Almægtige Retfærd?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Har dine Sønner syndet imod ham, og gav han dem deres Brøde i Vold,
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
så søg du nu hen til Gud og bed hans Almagt om Nåde!
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
Såfremt du er ren og oprigtig, ja, da vil han våge over dig, genrejse din Retfærds Bolig;
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
din fordums Lykke vil synes ringe, såre stor skal din Fremtid blive.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Thi spørg dog den befarne Slægt, læg Mærke til Fædrenes Granskning!
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
Vi er fra i Går, og intet ved vi, en Skygge er vore Dage på Jord.
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Mon ej de kan lære dig, sige dig det og give dig Svar af Hjertet:
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Vokser der Siv, hvor der ikke er Sump, gror Nilgræs frem, hvor der ikke er Vand?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Endnu i Grøde, uden at høstes, visner det før alt andet Græs.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Så går det enhver, der glemmer Gud, en vanhelliges Håb slår fejl:
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
som Sommerspind er hans Tilflugt, hans Tillid er Spindelvæv;
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
han støtter sig til sit Hus, det falder, han klynger sig til det, ej står det fast.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
I Solskinnet vokser han frodigt, hans Ranker breder sig Haven over,
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
i Stendynger fletter hans Rødder sig ind, han hager sig fast mellem Sten;
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
men rives han bort fra sit Sted, fornægter det ham: "Jeg har ikke set dig!"
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Se, det er Glæden, han har af sin Vej, og af Jorden fremspirer en anden!
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Se, Gud agter ej den uskyldige ringe, han holder ej fast ved de ondes Hånd.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
End skal han fylde din Mund med Latter og dine Læber med Jubel;
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
dine Avindsmænd skal klædes i Skam og gudløses Telt ej findes mer!