Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Tedy odpovídaje Bildad Suchský, řekl:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
Dokudž mluviti budeš takové věci, a slova úst tvých budou jako vítr násilný?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Což by Bůh silný neprávě soudil, a Všemohoucí což by převracel spravedlnost?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Synové zajisté tvoji že zhřešili proti němu, proto pustil je po nepravosti jejich.
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
Kdybys ty opravdově hledal Boha silného, a Všemohoucímu se modlil,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
A byl čistý a upřímý: jistě žeť by se hned probudil k tobě, a napravil by příbytek spravedlnosti tvé.
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
A byly by první věci tvé špatné, poslední pak rozmnožily by se náramně.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Nebo vzeptej se, prosím, věku starého, a nastroj se k zpytování otců jejich.
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
(Myť zajisté včerejší jsme, aniž jsme čeho povědomi; k tomu dnové naši jsou jako stín na zemi.)
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Zdaliž tě oni nenaučí, a nepovědí tobě, a z srdce svého nevynesou-liž slov?
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Zdali roste třtí bez bahna? Roste-liž rákosí bez vody?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Nýbrž ještě za zelena, dříve než vytrháno bývá, ano prvé než jaká jiná tráva, usychá.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Tak stezky všech zapomínajících se na Boha silného, tak, pravím, naděje pokrytce zahyne.
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Klesne naděje jeho, a doufání jeho jako dům pavouka.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
Spolehne-li na dům svůj, neostojí; chytí-li se ho, nezdrží.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Vláhu má před sluncem, tak že z zahrady jeho výstřelkové jeho vynikají.
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
Při vrchovišti kořenové jeho hustě rostou, i na místech skalnatých rozkládá se.
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
A však bývá-li zachvácen z místa svého, až by se ho i odečtlo, řka: Nevidělo jsem tě:
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Tožť ta radost života jeho, a z země jiný vykvetá.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Aj, Bůh silný nepohrdá upřímým, ale nešlechetným ruky nepodává:
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
Až i naplní smíchem ústa tvá, a rty tvé plésáním,
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Když nenávidící tebe v hanbu oblečeni budou, a stánku lidí bezbožných nikdež nebude.
