< Йов 7 >
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Je mtu hana kazi ngumu juu ya nchi? Je siku zake si kama siku za mwajiriwa?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Kama mtumwa atamaniye sana kivuli cha jioni, kama mwajiriwa atafutaye ujira wake -
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
hivyo nami nimeumbwa kuvumilia miezi ya taabu; Nami nimepewa taabu - zimeujaza usiku.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Hapo nilalapo chini, najiuliza mwenyewe, 'Lini nitatoka kitandani na lini usiku utatoweka?' Nimejawa na kujitupa huku na huko hadi mwanzo wa siku.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Mwili wangu umevikwa minyoo na madonda yenye vumbi; maumivu katika ngozi yangu yamekuwa magumu na kisha hutoweka na huendelea tena.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Siku zangu zinakimbia kuliko chombo cha kufumia; zinapita bila tumaini.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Mungu, anakumbuka kwamba maisha yangu ni pumzi tu; jicho langu halitaona mema tena.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Jicho lake Mungu, huyo anionaye mimi, halitaniangalia tena; Macho ya Mungu yatanitazama, lakini sitakuwako.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol )
kama vile wingu liishavyo na kutoweka, hivyo wale waendao sheoli hawatarudi tena kabisa. (Sheol )
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Yeye hatarudi tena nyumbani kwake, wala mahali pake hapatamtambua tena.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Kwa sababu hiyo sitakizuia kinywa changu; Nitasema juu ya maumivu makubwa ya roho yangu; Nitanung'unika juu ya uchungu wa nafsi yangu.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Je mimi ni bahari au kiumbe cha kutisha baharini hata ukaweka mlinzi juu yangu?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Hapo nisemapo, 'kitanda changu kitanifariji, na malazi yangu yatatuliza manung'uniko yangu,'
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
halafu unitishapo kwa ndoto na kunitisha kwa maono,
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
ili nichague kunyongwa na kufa kuliko kulinda mifupa yangu hii.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Ninayachukia kabisa maisha yangu; sitamani siku zote kuwa hai; usinisumbue maana siku zangu hazifai.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Je mtu ni nini hata ukatia bidii kwake, na ukaweka akili yako kwake,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
na kumwangalia kila asubuhi, na kumjaribu kila mara?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Je itachukuwa muda gani kabla hujaacha kuniangalia, wala kunisumbua muda wa kutosha kwaajili ya kumeza mate yangu?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Hata kama nimefanya dhambi, itakusaidia nini, wewe ulindaye wanadamu? Kwa nini umenifanya shabaha yako, kiasi kwamba nimekuwa mzigo kwako?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Kwa nini hunisamehi makosa yangu na kuniondolea uovu wangu? kwa kuwa sasa nitalala mavumbini; na wewe utanitafuta kwa bidii, lakini sitakuwako.”