Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
¿No tiene el hombre su tiempo ordenado de problemas en la tierra? ¿Y no son sus días como los días de un siervo trabajando para el pago?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Como un sirviente que desea las sombras de la noche, y un obrero buscando su pago.
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
Así que tengo para mi herencia meses de dolor sin ningún propósito, y me dan noches de cansancio.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Cuando voy a mi cama, digo: ¿Cuándo será la hora de levantarme? pero la noche es larga, y estoy cambiando de lado a lado hasta la luz de la mañana.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Mi carne está cubierta de gusanos y; mi piel se endurece y luego se agrieta y supura de nuevo.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Mis días van más rápido que el hilo del trabajador de la tela, y terminan sin esperanza.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Oh, ten en cuenta que mi vida es un soplo: mi ojo nunca volverá a ver lo bueno.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
El ojo del que me ve ya no me verá más: tus ojos estarán sobre mí, y dejaré de ser.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Una nube que pasa y se desvanece y se va; así es el que desciende al inframundo no vuelve a subir. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Él no regresará a su casa, y su lugar no tendrá más conocimiento de él.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Por eso no callaré la boca; Dejaré que las palabras salgan de ella en el dolor de mi espíritu, mi alma hará un clamor amargo.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
¿Soy una bestia de mar, que me pusiste a vigilar?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Cuando digo: En mi cama tendré consuelo, allí descansaré de mi enfermedad;
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Entonces me envías sueños y visiones de miedo;
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Mi alma escoge la asfixia, prefiero la muerte. que a está vida.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
No tengo deseos de vivir, ¡no viviría para siempre! Aléjate de mí, porque mis días son como un aliento.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
¿Qué es el hombre, que lo has hecho grande, y que tu atención está fija en él,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
¿Y que tu mano está sobre él cada mañana, y que lo estás poniendo a prueba cada minuto?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
¿Cuánto tiempo pasará antes de que tus ojos se aparten de mí, para que pueda tener un minuto de espacio para respirar?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Si he hecho algo malo, ¿qué te he hecho a ti, oh guardián de los hombres? ¿Por qué me has hecho un blanco para tus golpes, de modo que soy una carga para mi mismo?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
¿Y por qué no quitas mi pecado, y dejas que mi maldad termine? porque ahora voy al polvo, y me buscará con cuidado, pero ya no existiré.
