Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
¿No es el destino del hombre en la tierra una lucha? ¿No son sus días como los de un jornalero,
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Como el esclavo que anhela la sombra o como un jornalero que espera su pago?
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
Así yo heredé meses sin provecho y me fueron asignadas noches de aflicción.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Cuando estoy acostado digo: ¿Cuándo me levantaré? Y la noche se alarga, y me lleno de inquietudes hasta el alba.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Mi carne está cubierta de gusanos y de costras de polvo. Mi piel se agrieta y supura.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Mis días se me van más veloces que la lanzadera y se me acaban sin esperanza.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Acuérdate que mi vida es un soplo. Mis ojos no volverán a ver el bien.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
El ojo del que me ve ya no me verán. Tus ojos se fijarán en mí, pero no existiré.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Como la nube se deshace y se va, así el que baja al Seol no subirá. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
No regresa a su vivienda y ya no lo reconoce su lugar.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Por tanto, no refrenaré mi boca. Hablaré en la angustia de mi espíritu. Me quejaré en la amargura de mi alma.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
¿Soy yo el mar o el monstruo marino para que asignes guardia sobre mí?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Si digo: Me consolará mi lecho, mi cama aliviará mi queja,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
entonces me aterras con sueños y me turbas con visiones.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
De manera que mi alma prefiere la asfixia, la muerte más bien que mis huesos.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Repugno la vida. No voy a vivir para siempre. Déjame, mis días son vanidad.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
¿Qué es el hombre para que lo engrandezcas, para que te preocupes por él,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
para que lo examines cada mañana y lo pruebes en todo momento?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
¿Hasta cuándo no apartarás tu mirada de mí, ni me soltarás para que trague saliva?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Si pequé, ¿cuál [daño] te hago a Ti, oh Guardián de los hombres? ¿Por qué me pones como blanco tuyo hasta convertirme en una carga para mí mismo?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
¿Por qué no quitas mi rebelión y perdonas mi iniquidad? Porque ahora me acostaré en el polvo. Tú me buscarás, pero no estaré.
