Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Milicia es la vida del hombre sobre la tierra; como los del jornalero son sus días.
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Como el siervo suspira por la sombra, y como el jornalero espera su salario;
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
así heredé meses de calamidad, y noches de dolor me tocaron en suerte.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Si me acuesto, digo: “¿Cuándo me levantaré?” Mas la noche es larga, y me canso, dándome vuelta hasta el alba.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Mi carne está cubierta de gusanos y de una costra de barro; mi piel se rompe y se deshace.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Mis días pasan más ligeros que la lanzadera, y desaparecen sin esperanza.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Acuérdate de que mi vida es un soplo; mis ojos ya no verán la felicidad.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
No me verá más el ojo del que ahora me ve; apenas tus ojos me ven, y ya no subsisto.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
La nube se disipa y pasa; así no sube más el que desciende al sepulcro. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
No volverá más a su casa, ni le reconocerá su lugar.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Por eso, no refrenaré mi lengua, hablaré en la angustia de mi espíritu, me quejaré en la amargura de mi alma.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
¿Soy yo el mar, o algún monstruo marino, para que me tengas encerrado con guardias?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Cuando digo: Mi lecho me consolará, mi cama aliviará mi pesar,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
entonces me aterras con sueños, y me espantas con visiones.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Por eso prefiero ser ahogado, deseo la muerte para estos mis huesos.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Tengo asco; no quiero vivir más; déjame, ya que mi vida es un soplo.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
¿Qué es el hombre, para que tanto le estimes, y fijes en él tu atención,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
para que le visites cada mañana, y a cada momento le pruebes?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
¿Cuándo cesarás de mirarme, y me das tiempo para tragar mi saliva?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Si he pecado, ¿qué te he hecho con eso, oh Guardador de los hombres? ¿Por qué me pones por blanco a mí, que soy una carga para mí mismo?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
¿Por qué no perdonas mi pecado ni borras mi iniquidad? Pues pronto me dormiré en el polvo; y si me buscas, ya no existiré.”
