Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Не определено ли человеку время на земле, и дни его не то же ли, что дни наемника?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Как раб жаждет тени, и как наемник ждет окончания работы своей,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
так я получил в удел месяцы суетные, и ночи горестные отчислены мне.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Когда ложусь, то говорю: “когда-то встану?”, а вечер длится, и я ворочаюсь досыта до самого рассвета.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Тело мое одето червями и пыльными струпами; кожа моя лопается и гноится.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Дни мои бегут скорее челнока и кончаются без надежды.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Вспомни, что жизнь моя дуновение, что око мое не возвратится видеть доброе.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Не увидит меня око видевшего меня; очи Твои на меня, - и нет меня.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Редеет облако и уходит; так нисшедший в преисподнюю не выйдет, (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
не возвратится более в дом свой, и место его не будет уже знать его.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Не буду же я удерживать уст моих; буду говорить в стеснении духа моего; буду жаловаться в горести души моей.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Разве я море или морское чудовище, что Ты поставил надо мною стражу?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Когда подумаю: утешит меня постель моя, унесет горесть мою ложе мое,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
ты страшишь меня снами и видениями пугаешь меня;
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
и душа моя желает лучше прекращения дыхания, лучше смерти, нежели сбережения костей моих.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Опротивела мне жизнь. Не вечно жить мне. Отступи от меня, ибо дни мои суета.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Что такое человек, что Ты столько ценишь его и обращаешь на него внимание Твое,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
посещаешь его каждое утро, каждое мгновение испытываешь его?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Доколе же Ты не оставишь, доколе не отойдешь от меня, доколе не дашь мне проглотить слюну мою?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Если я согрешил, то что я сделаю Тебе, страж человеков! Зачем Ты поставил меня противником Себе, так что я стал самому себе в тягость?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
И зачем бы не простить мне греха и не снять с меня беззакония моего? ибо, вот, я лягу в прахе; завтра поищешь меня, и меня нет.
