Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Соарта омулуй пе пэмынт есте ка а унуй осташ ши зилеле луй сунт ка але унуй мунчитор ку зиуа.
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Кум суспинэ робул дупэ умбрэ, кум ышь аштяптэ мунчиторул плата,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
аша ам еу парте де лунь де дурере, ши партя мя сунт нопць де суферинцэ.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Мэ кулк ши зик: ‘Кынд мэ вой скула? Кынд се ва сфырши ноаптя?’ Ши мэ сатур де фрэмынтэрь пынэ ын ревэрсатул зорилор.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Трупул ми се акоперэ ку вермь ши ку о коажэ пэмынтоасэ, пеля-мь крапэ ши се десфаче.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Зилеле меле збоарэ май юць декыт сувейка цесэторулуй, се дук ши ну май ам ничо нэдежде!
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Аду-Ць аминте, Думнезеуле, кэ вяца мя есте доар о суфларе! Окий мей ну вор май ведя феричиря.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Окюл каре мэ привеште ну мэ ва май приви; окюл Тэу мэ ва кэута ши ну вой май фи.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Кум се рисипеште норул ши трече, аша ну се ва май ридика чел че се кобоарэ ын Локуинца морцилор! (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Ну се ва май ынтоарче ын каса луй ши ну-шь ва май куноаште локул ын каре локуя.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Де ачея ну-мь вой цине гура, чи вой ворби ын нелиништя инимий меле, мэ вой тынгуи ын амэрэчуня суфлетулуй меу.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Оаре о маре сунт еу сау ун балаур де маре, де-ай пус стражэ ын журул меу?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Кынд зик: ‘Патул мэ ва ушура, кулкушул ымь ва алина дурериле’,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
атунч мэ ынспэймынць прин висе, мэ ынгрозешть прин ведений.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Ах, аш вря май бине гытуиря, май бине моартя декыт ачесте оасе!
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Ле диспрецуеск!… Ну вой трэи ын вечь… Ласэ-мэ, кэч доар о суфларе ми-й вяца!
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Че есте омул ка сэ-Ць песе атыт де мулт де ел, ка сэ ей сяма ла ел,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
сэ-л черчетезь ын тоате диминециле ши сэ-л ынчерчь ын тоате клипеле?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Кынд вей ынчета одатэ сэ мэ привешть? Кынд ымь вей да рэгаз сэ-мь ынгит скуйпатул?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Дакэ ам пэкэтуит, че пот сэ-Ць фак, Пэзиторул оаменилор? Пентру че м-ай пус цинтэ сэӂецилор Тале, де ам ажунс о поварэ кяр пентру мине ынсумь?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Пентру че ну-мь ерць пэкатул ши пентру че ну-мь уйць фэрэделеӂя? Кэч вой адорми ын цэрынэ ши, кынд мэ вей кэута, ну вой май фи!”
