Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Porventura não tem o homem guerra sobre a terra? e não são os seus dias como os dias do jornaleiro?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Como o cervo que suspira pela sombra, e como o jornaleiro que espera pela sua paga,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
Assim me deram por herança meses de vaidade: e noites de trabalho me prepararam.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Deitando-me a dormir, então digo, Quando me levantarei? mas comprida é a noite, e farto-me de me voltar na cama até à alva.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
A minha carne se tem vestido de bichos e de torrões de pó: a minha pele está gretada, e se fez abominável.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Os meus dias são mais velozes do que a lançadeira do tecelão, e pereceram sem esperança.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Lembra-te de que a minha vida é como o vento; os meus olhos não tornarão a ver o bem.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Os olhos dos que agora me veem não me verão mais: os teus olhos estarão sobre mim, porém não serei mais.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Assim como a nuvem se desfaz e passa, assim aquele que desce à sepultura nunca tornará a subir. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Nunca mais tornará à sua casa, nem o seu lugar jamais o conhecerá.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Por isso não reprimirei a minha boca: falarei na angústia do meu espírito; queixar-me-ei na amargura da minha alma.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Sou eu porventura o mar, ou a baleia, para que me ponhas uma guarda?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Dizendo eu: consolar-me-á a minha cama: meu leito aliviará a minha ancia;
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Então me espantas com sonhos, e com visões me assombras:
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Pelo que a minha alma escolheria antes a estrangulação: e antes a morte do que a vida.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
A minha vida abomino, pois não viveria para sempre: retira-te de mim; pois vaidade são os meus dias.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Que é o homem, para que tanto o estimes, e ponhas sobre ele o teu coração,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
E cada manhã o visites, e cada momento o proves?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Até quando me não deixarás, nem me largarás, até que engula o meu cuspo?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Se pequei, que te farei, ó Guarda dos homens? porque fizeste de mim um alvo para ti por tropeço, para que a mim mesmo me seja pesado?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
E porque me não perdoas a minha transgressão, e não tiras a minha iniquidade? porque agora me deitarei no pó, e de madrugada me buscarás, e não estarei lá.
