Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
“Jireenyi namaa lafa irratti qabsoo cimaa mitii? Barri isaas akkuma bara nama qacaramaa tokkootii mitii?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Akkuma garbicha gaaddisa galgalaa hawwuu, yookaan akkuma hojjetaa mindaa isaa eegatu tokkoo,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
jiʼoonni faayidaa hin qabne naa qoodaman; halkanoonni dhiphinaas naa ramadaman.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Yommuun ciisutti, ‘Ani yoomin kaʼa?’ jedheen yaada. Halkan natti dheerata; anis hamma bariʼutti nan gaggaragala.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Nafni koo raammoo fi qonyanyaa uffateera; gogaan koo babbaqaqee malaʼaa jira.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
“Barri koo kolloo wayya dhooftuu caalaa ariifata; innis abdii malee dhuma.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Egaa yaa Waaqayyo, akka jireenyi koo akkuma qilleensaa taʼe yaadadhu; iji koo lammata waan gaarii hin argu.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Iji amma na argu siʼachi na hin argu; ati na barbaadda; garuu ani hin jiru.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Akkuma duumessi bittinnaaʼee badus namni awwaalame hin deebiʼu. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Inni lammata mana isaatti hin deebiʼu; iddoon isaas siʼachi isa hin beeku.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
“Kanaafuu ani cal hin jedhu; ani hafuura koo dhiphate sanaan nan dubbadha; hadhaaʼummaa lubbuu kootiinis nan guunguma.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Ati eegduu natti ramaduun kee, ani galaana moo yookaan bineensa galaanaa ti?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Yommuu ani, ‘Sireen koo na jajjabeessa; wanni ani irra ciisu guungummii koo naa xinneessa’ jedhutti,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
ati abjuu keessa na sodaachifta; mulʼataanis na rifachiifta.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Kanaafuu ani akkasitti jiraachuu irra of hudhee duʼuu nan filadha.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Jireenya koo nan jibba; ani bara baraan hin jiraadhu. Na dhiisi; jiraachuun koo faayidaa hin qabuutii.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
“Akka ati isa leelliftuuf, akka qalbii kee isa irra keessuufis namni maali?
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
Ati ganama ganama isa xiinxaltee yeroo yerootti isa qorta.
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Ati ija kee narraa hin buqqiftuu? Hamma ani hancufa liqimsutti kophaa koo na hin dhiiftuu?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Yaa isa nama eegdu, yoon cubbuu hojjedhe iyyuu ani maalan si godha? Ati maaliif waan itti akeekkattu na godhatte? Ani baʼaa sitti taʼeeraa?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Ati maaliif balleessaa koo irra dabartee cubbuu koo illee naaf hin dhiifne? Yeroon ani itti biyyoo keessa ciisu gaʼeeraatii; ati na barbaadda; garuu ani hin argamu.”
