Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Ja, mannen hev ein strid på jordi; hans dagar gjeng som leigedagar.
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Som trælen lengtar etter skugge, og leigekar på løni ventar,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
so fekk eg månader av vonbrot og næter fulle utav møda.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Eg segjer når eg gjeng til kvile: «Når skal eg atter standa upp?» Og kvelden vert so lang, so lang: Eg ligg uroleg alt til dagsprett.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Og makk og sår min likam dekkjer, og hudi skorpnar og bryt upp att.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Mi tid fer snøggar’ enn ein skutel, og ho kverv utan nokor von.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Hugs på: mitt liv er som ein pust; mitt auga ser’kje lukka meir.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Snart er eg løynd for alle augo; du fåfengt stirer etter meg.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Som skyi framum fer og kverv, so ingen att frå helheim vender, (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
snur ei attende til sitt hus; hans heimstad kjenner han’kje meir.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Difor vil’kje munnen stagga, men tala i min djupe hugverk og klaga i mi sjælenaud.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Er eg eit hav, er eg ein drake, med di du vaktar so på meg?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Eg tenkjer: «Lægjet skal meg lindra, og sengi letta suti mi» -
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
då skræmer du meg upp med draumar, og støkkjer meg med ville syner,
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
so at eg heller ville kjøvast, ja døy, enn vera slik ei beingrind.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
D’er nok! Eg liver ikkje æveleg; Haldt upp! Mitt liv er som ein pust.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Kva er ein mann, at du han vyrder og retter tanken din på honom,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
heimsøkjer honom kvar ein morgon, ransakar honom kvar ei stund?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Når tek du frå meg auga ditt? Meg slepper med eg svelgjar råken?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Hev eg gjort synd, kva gjer eg deg, du som på mannen vaktar stødt? Kvi hev du meg til skiva valt? So eg hev vorte meg ei byrd?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Kvi gjev du ikkje syndi til? Kvi ansar du på mine brot? No sig eg snart i moldi ned; og leitar du, so er eg burte.»
