Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
“Umuntu kakho ekutshikatshikeni okunzima yini emhlabeni? Insuku zakhe kazifani lezomuntu oqhatshiweyo na?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Njengesigqili siloyisa amathunzi okuhlwa, lanjengoqhatshiweyo elindele umholo wakhe,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
kanjalo ngibekelwe izinyanga ezingelambadalo, lobusuku bosizi sebabelwe mina.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Ngithi nxa ngilala ngicabange ngithi, ‘Kuzakusa nini na’? Ubusuku buyadonsa ngiqwayize kuze kuse.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Umzimba wami uphihlika impethu lamathuthuva, isikhumba sami siyobukile siyabhibhidla.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Insuku zami ziyaphangisa kulosungulo lomaluki, zisuka ziphele kungekho ithemba.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Khumbula, Oh Nkulunkulu, ukuthi impilo yami ngumoya nje; amehlo ami kawayikufa akubona njalo ukuthokoza.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Ilihlo elingibonayo khathesi alisayikuphinde lingibone futhi; lizangidinga, kodwa ngizakuba ngingasekho.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Njengeyezi elinyamalalayo liphele, kanjalo lowo ongena engcwabeni kaphenduki. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Kasoze lanini aphinde angene endlini yakhe; indawo yakhe kayisayikubuye imazi lanini.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Ngakho-ke kangizukuthula; ngizakhuluma ubuhlungu obusemoyeni wami, ngizasola ngokudabuka komphefumulo wami.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Ngilulwandle yini, kumbe ngiyisilo semanzini okungaze lihlale lingilindile?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Ngithi lapho ngicabanga ukuthi umbheda wami uzangiduduza lecansi lami liphungule ukusola kwami,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
lakhona lapho liyangethusa ngamaphupho njalo lingethusele ngemibono,
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
okwenza ngiqome ukuklinywa lokufa, kulalo umzimba wami.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Ngiyayeyisa impilo yami; kangiloyisi ukuphila okwaphakade. Ngiyekelani; insuku zami kazisatsho lutho.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Umuntu uyini ongaze uzihluphe kangaka ngaye, ungaze umnake kangaka,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
uze umhlole ekuseni insuku zonke njalo umlinge imizuzwana yonke na?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Kawusoze uke ukhangele eceleni kwami na, loba uke ungixekele okomzuzwana yini?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Aluba ngenze isono, kuyini engikwenzileyo kuwe, wena mlindi wabantu? Kungani ukhethe ukuhlukuluza mina na? Sengingumthwalo kuwe na?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Kungani ungaxoleli iziphambeko zami na, uthethelele izono zami? Ngoba kakusekhatshana ukuthi ngilale othulini; uzangidinga, kanti ngizabe ngingasekho.”
