Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Tsy mahafantatra izay ratsy va ny vavako? Tsy mpiantafika va ny zanak’ olombelona etỳ ambonin’ ny tany? Ary tsy tahaka ny andron’ ny mpikarama va ny androny?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Toy ny mpanompo maniry alokaloka, ary toy ny mpikarama miandry ny karaman’ ny asany,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
Dia toy izany no anaovana ahy hahita volana mampahory, ary alina mahadisadisa no tendrena ho ahy.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Raha vao mandry aho, dia mieritreritra hoe: Rahoviana re no hifoha aho? Fa mihalava izany ny alina, ary mivadibadika indrindra aho mandra-pahazavan’ ny andro.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Ny nofoko mitafy olitra sy baingan-tany; efa maina ny hoditro, kanjo mitsiranorano indray.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Faingana noho ny famahanan-tenona ny androko ka lany tsy misy fanantenana.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Tsarovy fa rivotra ny aiko: ary tsy hahita soa intsony ny masoko.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Tsy hahita ahy intsony ny mason’ izay mijery ahy: Ny masonao hizaha ahy, fa tsy ho ao aho.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Tahaka ny rahona misava ka levona, dia tahaka izany koa, izay midìna any amin’ ny fiainan-tsi-hita tsy mba hiakatra intsony; (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Tsy hiverina any an-tranony intsony izy. Ary tsy hahalala azy intsony ny fonenany.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Ary izaho dia tsy hamehy vava, Fa hiteny noho ny fahorian’ ny fanahiko sy hitaraina noho ny fangidian’ ny aiko.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Ranomasina va aho, na trozona, No dia asianao fiambenana?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Raha hoy izaho: Hampionona ahy ny farafarako, hampitony ny fitarainako ny fandriako.
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Dia mampitahotra ahy amin’ ny nofy Hianao ary mampihorohoro ahy amin’ ny tsindrimandry;
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Ka dia aleon’ ny fanahiko ny hokendaina, eny, aleoko ny fahafatesana aza toy izay izato fitofezako izato;
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Maharikoriko ahy izao, tsy tiako ny ho velona ela; Ilaozy miala aho, fa fofona foana ny androko.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Inona moa ny zanak’ olombelona, no ekenao ho lehibe, ka ampandinihinao azy ny fonao,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
Sady fantarinao isa-maraina izy; sy izahanao toetra isaky ny indray mipi-maso?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Mandra-pahoviana re vao hihodina tsy hijery ahy Hianao, ka mba hiala amiko mandra-piteliko rora?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Na dia ho nanota aza aho, nampaninona Anao moa izany, ry Mpandinika ny olombelona? Nahoana no dia nataonao fikendry aho, ka efa tonga enta-mavesatra amiko aho?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Ary nahoana no tsy mamela ny fahadisoako sy manaisotra ny heloko Hianao? Fa izao dia efa handry any amin’ ny vovoka aho; ary hitady ahy fatratra Hianao, fa tsy ho atỳ intsony aho.
