Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
“Ebiseera by’omuntu ku nsi, tebyagerebwa? Ennaku ze tezaagerebwa nga ez’omupakasi?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Ng’omuddu eyeegomba ekisiikirize okujja, ng’omupakasi bwe yeesunga empeera ye;
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
bwe ntyo bwe nnaweebwa emyezi egy’okubonaabona, ebiro ebyokutegana bwe byangererwa.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Bwe ngalamira neebake, njogera nti, ‘Ndiyimuka ddi, ekiro kinaakoma ddi?’ Nga nzijudde okukulungutana okutuusa obudde lwe bukya.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Omubiri gwange gujjudde envunyu n’ebikakampa, n’olususu lwange lukutusekutuse era lulabika bubi.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
“Ennaku zange zidduka okusinga ekyuma ky’omulusi w’engoye bw’atambuza ky’alusisa engoye ze; era zikoma awatali ssuubi.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Ojjukira Ayi Katonda, nti obulamu bwange tebuliimu, wabula mukka bukka, amaaso gange tegaliddayo kulaba bulungi.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Eriiso ly’oyo eryali lindabyeko teririddayo kundaba; amaaso gammwe galinnoonya, naye nga sikyaliwo.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Nga ekire bwe kibulawo ne kigenda, bw’atyo n’aziikwa mu ntaana talivaayo. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Taliddayo mu nnyumba ye, amaka ge tegaliddayo kumumanya nate.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Noolwekyo sijja kuziyiza kamwa kange, nzija kwogera okulumwa kw’omutima gwange; nzija kwemulugunyiza mu bulumi bw’emmeeme yange.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Ndi nnyanja oba ndi lukwata ow’omu buziba, olyoke onkuume?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Bwe ndowooza nti, obuliri bwange bunampa ku mirembe, ekiriri kyange kinakendeeza ku kulumwa kwange;
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
n’olyoka ontiisa n’ebirooto era n’onkanga okuyita mu kwolesebwa.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Emmeeme yange ne yeegomba okwetuga, nfe okusinga okuba omulamu.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Sikyeyagala, neetamiddwa. Sijja kubeera mulamu emirembe gyonna. Ndeka; kubanga ennaku zange butaliimu.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Omuntu kye ki ggwe okumugulumiza, n’omulowoozaako?
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
Bw’otyo n’omwekebejja buli makya, n’omugezesa buli kaseera?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Olituusa ddi nga tonvuddeeko n’ondeka ne mmira ku malusu?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Nyonoonye; kiki kye nakukola, ggwe omukuumi w’abantu? Lwaki onfudde nga akabonero ak’obulabe gy’oli, ne neefuukira omugugu?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Era lwaki tosonyiwa kwonoona kwange, n’oggyawo obutali butuukirivu bwange? Kubanga kaakano nzija kwebaka mu ntaana; era ojja kunnoonya ku makya naye naaba sikyaliwo.”
