Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Vahe'mofo nomani'zamo'a ama mopafina amuho nehie. Hagi nomani zantimo'a, vahe'mo'ma amuhoma huno zago eri'zama eriankna huno tusi amuho nehie.
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Nagafare nomani'zantimo'a kazokzo eri'za vahe'mo'za zagefi eri'za e'neri'za tonaku hakrazankna nehigeno, eri'za vahe'mo'za mizazmi e'ori'ne'za miza zimigu avega ante'za manizanknara nehie.
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
E'ina hu'negu Anumzamo'a natrege'na rama'a ikampina knare osu nomani'zana mani'na ne-e'na maka kenagera narimpagna nehu'na nasu zampinena mani'na neoe.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Hagi kenage'ma mase'ne'na, inankna huno ame huno masa hugahie ha hu'na mase rukrahe rukrahe hu'noe. Hianagi ana hanimo'a, ame hunora masa huno kora otu'ne.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Hagi navufafina kanimo'a nehigeno namu rifamo'a hantohanto hu'negeno hagege huno hananahanunu hu'ne. Ana nehigeno namumo'a navufafina pro nehigeno avo'mo'a ana namuntamimpintira tusi'za hu'ne.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Hagi knama mani'na oanknamo'a ame huno evuevu nehuno, kukenama nehatia nekazamo'ma ame huno'ma kukenafima marerino atiramino'ma nehiaza huno enevige'na, knamaregahue hu'na ontahi'noe.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Anumzamoka kagera okanio, nasimu'ma eri'na mani'zamo'a asimu'ma anteankna higeno knare muse zana mago'ane onkegahue.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Menima nenagaza vahe'mo'za zazakna onagegosaze. Nagrikura hakegahazanagi, nagra omani ko' vugahue.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Hampoma kiteno'ma kiragama hiankna hu'za fri'za fri vahe kumapima vanaza vahe'mo'za ome fanane hugahaze. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Hagi mago'anena noma'arega ome'nige'za, vahe'mo'za onkegahaze.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
E'ina hu'negu nagra nagira hamunki'na omanigosuanki, nagu'afima me'nea nata zana huama nehu'na, narimpa haviza hu'zana huama hugahue.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Nagra hageri mani'nena, hagerimpi tusi zaga mani'nogenka kegava hunantetenka mani'nano?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Hianagi nagrama antahuana tafe'niare'ma masenua zamo'a nazeri knare nehanigeno, navu'ma mase'zamo narimpa knama hu'na ke hakarema nehuazana eritregahie hu'na nagesa antahi'noe.
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Hianagi ava'nanifina nazeri nagogonefenka, avanagna zampina nazeri koro hane.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
E'ina higu nata e'ori snuanki nanankena nazeri porari hanage'na fri'neno.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Nasimu'ma eri'na mani'zankura tusiza huno navresra hianki, natrege'na zazatera mani'na ova'neno.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Vahera nankna zaga mani'nonkenka, hakare zupa vahe'motagura kagesa are'arerara nehane?
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
Nagafare Kagra mika nanterane, mika knama enevigenka ame hunka rerahenka ketere nehane?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Kagra amnerega kavua keamne hunka negenka, osi'a kna natresanke'na nagrena nakrigahufi?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Maka vahete'ma kavuma antenka negana ne'moka, kagri kavure'ma nagra kumi'ma hu'ne'nuana, na'a kumi hu'nogenka ke'nane? Nagafare kagra kavua nagritera antetenka mani'nane?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Nahigenka Kagra kumi'ni'a atre nonantenka, kefo avu'ava zani'a eri notrane? Na'ankure nagra kofa hu'na fri'na kugusopafina mase'nugenka nagrikura hakegahananagi, nagra ko vanugenka onagegosane.
