Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
地上の人には、激しい労務があるではないか。またその日は雇人の日のようではないか。
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
奴隷が夕暮を慕うように、雇人がその賃銀を望むように、
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
わたしは、むなしい月を持たせられ、悩みの夜を与えられる。
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
わたしは寝るときに言う、『いつ起きるだろうか』と。しかし夜は長く、暁までころびまわる。
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
わたしの肉はうじと土くれとをまとい、わたしの皮は固まっては、またくずれる。
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
わたしの日は機のひよりも速く、望みをもたずに消え去る。
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
記憶せよ、わたしの命は息にすぎないことを。わたしの目は再び幸を見ることがない。
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
わたしを見る者の目は、かさねてわたしを見ることがなく、あなたがわたしに目を向けられても、わたしはいない。
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
雲が消えて、なくなるように、陰府に下る者は上がって来ることがない。 (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
彼は再びその家に帰らず、彼の所も、もはや彼を認めない。
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
それゆえ、わたしはわが口をおさえず、わたしの霊のもだえによって語り、わたしの魂の苦しさによって嘆く。
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
わたしは海であるのか、龍であるのか、あなたはわたしの上に見張りを置かれる。
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
『わたしの床はわたしを慰め、わたしの寝床はわが嘆きを軽くする』とわたしが言うとき、
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
あなたは夢をもってわたしを驚かし、幻をもってわたしを恐れさせられる。
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
それゆえ、わたしは息の止まることを願い、わが骨よりもむしろ死を選ぶ。
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
わたしは命をいとう。わたしは長く生きることを望まない。わたしに構わないでください。わたしの日は息にすぎないのだから。
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
人は何者なので、あなたはこれを大きなものとし、これにみ心をとめ、
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
朝ごとに、これを尋ね、絶え間なく、これを試みられるのか。
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
いつまで、あなたはわたしに目を離さず、つばをのむまも、わたしを捨てておかれないのか。
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
人を監視される者よ、わたしが罪を犯したとて、あなたに何をなしえようか。なにゆえ、わたしをあなたの的とし、わたしをあなたの重荷とされるのか。
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
なにゆえ、わたしのとがをゆるさず、わたしの不義を除かれないのか。わたしはいま土の中に横たわる。あなたがわたしを尋ねられても、わたしはいないでしょう」。
