Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Nemde szolgálati ideje van a halandónak a földön, és mint a béres napjai olyanok a napjai!
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Mint rabszolga, ki liheg árnyék után, s mint a zsoldos, ki reményli munkabérét:
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
úgy kaptam én örökbe bajnak hónapjait és szenvedésnek éjszakáit rendelték nekem.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Ha lefeküdtem, azt mondom: mikor kelek fel, és nyúlik az este és jóllakom a hánykódással szürkületig.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Magára öltött húsom férget és porgöröngyöt, bőröm felfakadt s megevesedett.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Napjaim gyorsabbak a vetélőnél, s remény nélkül enyésztek el.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Gondolj rá, hogy lehelet az életem, jót nem fog többé látni a szemem;
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
nem pillant meg engem nézőm szeme, szemeid rajtam vannak, de nem vagyok.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Felhő elenyészett és eltűnt: úgy ki alvilágba száll, nem jöhet fel, (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
nem tér vissza többé házába és nem ismer rá többé az ő helye.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Én sem tartóztatom számat, hadd beszélek lelkem szorultában, hadd panaszkodjam lelkem keservében!
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Tenger vagyok-e avagy szörnyeteg, hogy őrséget vetsz reám?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Ha azt mondom: majd megvigasztal ágyam, panaszomat viselnem segít fekvőhelyem:
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
akkor rémítgetsz engem álmokkal és látomások által ijesztesz engem.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Választotta lelkem a megfulladást, a, halált inkább csontjaimnál.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Megvetettem: nem örökké élek; hagyj föl velem, mert lehelet a napjaim!
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Mi a halandó, hogy nagyra tartod, s hogy reá fordítod szívedet,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
és reá gondolsz reggelenként, perczenként megvizsgálod őt?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Meddig nem tekintesz el tőlem, nem eresztesz el, míg nyálam lenyelhetem?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Vétettem: mit cselekszem neked, emberőrző? Miért tettél engem támadásul magadnak, hogy önmagamnak terhére lettem?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
S mit nem bocsátod meg; bűnömet s nem veszed el vétkemet? Mert most porban feküdném, keresnél engem és nem volnék.
