Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
| הלא-צבא לאנוש על- (עלי-) ארץ וכימי שכיר ימיו |
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
| כעבד ישאף-צל וכשכיר יקוה פעלו |
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
| כן הנחלתי לי ירחי-שוא ולילות עמל מנו-לי |
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
| אם-שכבתי-- ואמרתי מתי אקום ומדד-ערב ושבעתי נדדים עדי-נשף |
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
| לבש בשרי רמה וגיש (וגוש) עפר עורי רגע וימאס |
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
| ימי קלו מני-ארג ויכלו באפס תקוה |
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
| זכר כי-רוח חיי לא-תשוב עיני לראות טוב |
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
| לא-תשורני עין ראי עיניך בי ואינני |
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
| כלה ענן וילך כן יורד שאול לא יעלה (Sheol h7585) |
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
| לא-ישוב עוד לביתו ולא-יכירנו עוד מקמו |
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
| גם-אני לא אחשך-פי אדברה בצר רוחי אשיחה במר נפשי |
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
| הים-אני אם-תנין כי-תשים עלי משמר |
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
| כי-אמרתי תנחמני ערשי ישא בשיחי משכבי |
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
| וחתתני בחלמות ומחזינות תבעתני |
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
| ותבחר מחנק נפשי מות מעצמותי |
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
| מאסתי לא-לעלם אחיה חדל ממני כי-הבל ימי |
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
| מה-אנוש כי תגדלנו וכי-תשית אליו לבך |
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
| ותפקדנו לבקרים לרגעים תבחננו |
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
| כמה לא-תשעה ממני לא-תרפני עד-בלעי רקי |
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
| חטאתי מה אפעל לך-- נצר האדם למה שמתני למפגע לך ואהיה עלי למשא |
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
| ומה לא-תשא פשעי-- ותעביר את-עוני כי-עתה לעפר אשכב ושחרתני ואינני |
