Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
“Èske lòm pa oblije fè kòve sou latè? Èske jou li yo pa tankou jou a yon ouvriye jounalye?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Tankou esklav ki rale souf pou rive nan lonbraj, tankou jounalye k ap tann kòb li,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
se konsa mwen jwenn mwa yo plen mizè, e nwit plen ak gwo twoub k ap dezinyen pou mwen.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Lè m kouche mwen di: ‘Se kilè m ap leve?’ Men nwit lan kontinye; m ap vire tounen jis rive nan maten.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Chè m abiye ak vè ak kal ki fèt ak pousyè. Po m vin di e li koule pij.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Jou m yo mache pi vit ke mach aparèy tise a. Yo fini sanzespwa.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Sonje byen ke lavi m pa plis ke yon souf; zye m p ap wè sa ki bon ankò.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Zye a sila ki wè m yo, p ap wè m ankò. Zye Ou va sou mwen, men mwen p ap la ankò.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Jan yon nwaj vin disparèt, li ale nèt. Konsa sila ki desann nan sejou lanmò a pa p monte ankò. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Li p ap retounen ankò lakay li, ni plas li p ap rekonèt li ankò.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
“Akoz sa a, mwen p ap met fren nan bouch mwen. Mwen va pale nan doulè lespri m; mwen va plenyen nan lespri anmè mwen.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Èske se lanmè mwen ye, oswa bèt jeyan lanmè a, pou Ou te mete gad sou mwen?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Si mwen di: ‘Kabann mwen va ban m repo, sofa m va soulaje plent mwen,’
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
answit, Ou fè m krent ak rèv, e teworize m ak vizyon;
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
jiskaske nanm mwen ta chwazi mouri toufe; pito lanmò olye doulè mwen yo.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Mwen fin epwize nèt; mwen p ap viv tout tan. Kite mwen sèl, paske jou mwen yo pa plis ke yon souf.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Kisa lòm ye pou Ou reflechi sou li e pou Ou bay ka li enpòtans,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
pou Ou fè l pase egzamen chak maten e fè l pase eprèv chak moman?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Èske Ou p ap janm sispann gade m, ni kite mwen anpè jiskaske m fin vale krache m?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Èske mwen te peche? Kisa mwen te fè Ou, Ou menm, ki gadyen lòm? Poukisa Ou te fè m objè tiraj Ou jiskaske mwen vin yon fado pou pwòp tèt mwen?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Poukisa konsa Ou pa padone transgresyon mwen yo, e retire inikite mwen yo? Paske koulye a, mwen va kouche nan pousyè a; Ou va chache pou mwen, men m p ap la ankò.”
