Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
“People need to work hard on this earth, like soldiers do; all during the time that we are alive, we work hard [RHQ], like laborers/servants do.
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
We are like [SIM] slaves who keep wanting to be in the cool shade, and we are like [SIM] workers who are waiting to be paid.
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
God has given me many months [in which I think that it is] useless [to remain alive]; he has allotted/given to me many nights during which I feel miserable.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
When I lie down [at night] I say, ‘How long will it be until morning?’ But nights are long, and I (toss/turn over and over) [on my bed] until dawn.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
My body is covered with maggots and scabs; pus oozes out of my open sores.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
My days pass as quickly as a weaver’s (shuttle/stick that takes the thread back and forth), and they end without my confidently expecting [that things will be better the next day].
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
God, do not forget that my life is [as short as] a breath [MET]; I [think that] I [SYN] will never again be happy.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
God, you [SYN] see me now, but [some day] you will not see me any more. You will search for me, but I will be gone [because I will be dead].
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Like [SIM] clouds (disperse/break up) and then disappear, people [die and] descend to the place where dead people are, and they do not return; (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
they never return to their houses, and people among whom they lived do not remember them any more.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
So, I will not be silent; while I am suffering I will speak; I will complain [to God about what has happened to me] because I [SYN] am very angry.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
[God, ] why do you watch closely what I am doing? [Do you think that] I am a [dangerous] sea monster?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
When [I lie down at night, ] I think, ‘I will be comforted here on my bed; my pain will be less while I am sleeping.’
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
But then you give me dreams that cause me to be afraid; you give me visions that terrify me,
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
with the result that I would prefer to be strangled to death than to continue to [be alive] being only a bunch of bones.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
I detest continuing to be alive; I do not want to live for many years [HYP]. Allow me to be alone, [because I will be alive] for only a very short remaining time [HYP].
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
“We human beings are not [very important]; so, why do you pay a lot of attention to us [DOU]?
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
You look at us every morning [to see what we are doing], and examine us every moment [to see if we are doing what is right].
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
(When will you stop looking at me and leave me alone [for a little time], long enough to swallow my spit?/Please stop looking at me and leave me alone [for a little time], long enough to swallow my spit.) [RHQ]
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
[Why do] you watch me constantly? If I sin, that certainly does not harm you! Why have you set me up like a target to shoot at? Do you consider me to be a heavy load that you are forced to carry?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
[If I have sinned, ] are you not able to forgive me for my sins— the things that I have done that are wrong? Soon I will lie in my grave; you will search for me, but [you will not find me because] I will be [dead and] gone.”
