Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
¿ Not [does] service [belong] to humankind (on *Q(k)*) earth and like [the] days of a hired laborer [are] days? his.
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Like a slave [who] he pants for shade and like a hired laborer [who] he longs for wage[s] his.
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
So I have been allotted for myself months of worthlessness and nights of trouble people have allotted to me.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
If I lay down and I will say when? will I arise and it will continue evening and I will be surfeited restlessness until twilight.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
It is clothed flesh my maggot[s] (and clod[s] of *Q(K)*) dust skin my it has hardened and it has run.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Days my they have been swift more than a weaver's shuttle and they have come to an end with not hope.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Remember that [is] a breath life my not it will return eye my to see good.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Not it will observe me an eye of sight eyes your [will be] on me and there not [will be] me.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
It vanishes a cloud and it has gone thus [one who] has gone down Sheol not he will come up. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Not he will return again to house his and not it will acknowledge him again place his.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Also I not I will restrain mouth my I will speak in [the] distress of spirit my I will complain in [the] bitterness of soul my.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
¿ [the] sea [am] I Or? [the] sea monster that you will set over me a guard.
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
If I said it will comfort me couch my it will carry in complaint my bed my.
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
And you will dismay me by dreams and from visions you will terrify me.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
And it chose strangling self my death more than bones my.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
I reject not for ever I will live cease from me for [are] a breath days my.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
What? [is] humankind that you will make great him and that you will set to him heart your.
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
And you have visited him to mornings to moments you test him.
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
How long? not will you look away from me not will you let alone? me until swallow I spittle my.
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
I have sinned what? do I do - to you O watcher of humankind why? have you set me to a target of you and I have become on myself a burden.
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
And why? - not will you forgive transgression my so may you take away? iniquity my for now to the dust I will lie down and you will look for me and there not [will be] me.
