Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Is there not a war-service for man on the earth? Are not his days as the days of a hireling?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
As a servant panteth for the shade, And as a hireling looketh for his wages,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
So am I made to possess months of affliction, And wearisome nights are appointed for me.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
If I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? And I am full of restlessness until the dawning of the day.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
My flesh is clothed with worms, and clods of dust; My skin is broken and become loathsome.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
My days are swifter than a weaver's shuttle; They pass away without hope.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
O remember that my life is a breath; That mine eye shall no more see good!
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
The eye of him that hath seen me shall see me no more; Thine eyes shall look for me, but I shall not be.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
As the cloud dissolveth and wasteth away, So he that goeth down to the grave shall arise no more; (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
No more shall he return to his house, And his dwelling-place shall know him no more.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Therefore I will not restrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Am I a sea, or a sea-monster, That thou settest a watch over me?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
When I say, My bed shall relieve me, My couch shall ease my complaint,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Then thou scarest me with dreams, And terrifiest me with visions;
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
So that my soul chooseth strangling, Yea, death, rather than these my bones.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
I am wasting away; I shall not live alway: Let me alone, for my days are a vapor!
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
What is man, that thou shouldst make great account him, And fix thy mind upon him?—
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
That thou shouldst visit him every morning, And prove him every moment?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
How long ere thou wilt look away from me, And let me alone, till I have time to breathe?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
If I have sinned, what have I done to thee, O thou watcher of men! Why hast thou set me up as thy mark, So that I have become a burden to myself?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
And why dost thou not pardon my transgression, And take away mine iniquity? For soon shall I sleep in the dust; And, though thou seek me diligently, I shall not be.
