Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
“Is there not warfare to man on earth? And his days as the days of a hired worker?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
As a servant desires the shadow, And as a hired worker expects his wage,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
So I have been caused to inherit months of vanity, And they numbered nights of misery to me.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
If I lay down, then I have said, When do I rise, And evening has been measured? And I have been full of tossings until dawn.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
My flesh has been clothed [with] worms, And a clod of dust, My skin has been shriveled and is loathsome,
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
My days swifter than a loom, And they are consumed without hope.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Remember that my life [is] a breath, My eye does not turn back to see good.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
The eye of my beholder does not behold me. Your eyes [are] on me—and I am not.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
A cloud has been consumed, and it goes, So he who is going down to Sheol does not come up. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
He does not turn to his house again, Nor does his place discern him again.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Also I do not withhold my mouth—I speak in the distress of my spirit, I talk in the bitterness of my soul.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Am I a sea [monster], or a dragon, That You set a watch over me?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
When I said, My bed comforts me, In my talking He takes away my couch.
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
And You have frightened me with dreams, And You terrify me from visions,
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
And my soul chooses strangling, Death rather than my bones.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
I have wasted away—I do not live for all time. Cease from me, for my days [are] vanity.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
What [is] man that You magnify him? And that You set Your heart to him?
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
And inspect him in the mornings, [And] in the evenings try him?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
How long do You not look from me? You do not desist until I swallow my spittle.
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
I have sinned, what do I do to You, O watcher of man? Why have You set me for a mark to You, And I am for a burden to myself—and what?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
You do not take away my transgression, And [do not] cause my iniquity to pass away, Because now, I lie down in dust, And You have sought me—and I am not!”
