Йов 7

1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

Is not the life of man upon earth a state of trial? and his existence as that of a hireling by the day?

2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

Or as a servant that fears his master, and one who has grasped a shadow? or as a hireling waiting for his pay?

3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

So have I also endured months of vanity, and nights of pain have been appointed me.

4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

Whenever I lie down, I say, When [will it be] day? and whenever I rise up, again [I say] when [will it be] evening? and I am full of pains from evening to morning.

5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

And my body is covered with loathsome worms; and I waste away, scraping off clods of dust from my eruption.

6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

And my life is lighter than a word, and has perished in vain hope.

7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

Remember then that my life is breath, and mine eye shall not yet again see good.

8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

The eye of him that sees me shall not see me [again]: your eyes are upon me, and I am no more.

9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)

[I am] as a cloud that is cleared away from the sky: for if a man go down to the grave, he shall not come up again: (Sheol h7585)

10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

and he shall surely not return to his own house, neither shall his place know him any more.

11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

Then neither will I refrain my mouth: I will speak being in distress; being in anguish I will disclose the bitterness of my soul.

12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

Am I a sea, or a serpent, that you have set a watch over me?

13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

I said that my bed should comfort me, and I would privately counsel with myself on my couch.

14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

You scare me with dreams, and do terrify me with visions.

15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

You will separate life from my spirit; and yet [keep] my bones from death.

16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

For I shall not live for ever, that I should patiently endure: depart from me, for my life [is] vain.

17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

For what is man, that you have magnified him? or that you give heed to him?

18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

Will you visit him till the morning, and judge him till [the time of] rest?

19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

How long do you not let me alone, nor let me go, until I shall swallow down my spittle?

20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

If I have sinned, what shall I be able to do, O you that understand the mind of men? why have you made me as your accuser, and [why] am I a burden to you?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

Why have you not forgotten my iniquity, and purged my sin? but now I shall depart to the earth; and in the morning I am no more.