Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Hath not man a life of labour upon earth? and are not his days like the days of a hireling?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
As a bondman earnestly desireth the shadow, and a hireling expecteth his wages,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
So am I made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
If I lie down, I say, When shall I rise up, and the darkness be gone? and I am full of tossings until the dawn.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
My flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken, and suppurates.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
My days are swifter than a weaver's shuttle, and are spent without hope.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Remember thou that my life is wind; mine eye shall no more see good.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
The eye of him that hath seen me shall behold me no [more]: thine eyes are upon me, and I am not.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
The cloud consumeth and vanisheth away; so he that goeth down to Sheol shall not come up. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
He shall return no more to his house, neither shall his place know him again.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Therefore I will not restrain my mouth: I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Am I a sea, or a sea-monster, that thou settest a watch over me?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
When I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaint;
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Then thou scarest me with dreams, and terrifiest me through visions;
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
So that my soul chooseth strangling, death, rather than my bones.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
I loathe it; I shall not live always: let me alone, for my days are a breath.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
What is man, that thou makest much of him? and that thou settest thy heart upon him?
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
And that thou visitest him every morning, triest him every moment?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
How long wilt thou not look away from me, nor let me alone till I swallow down my spittle?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Have I sinned, what do I unto thee, thou Observer of men? Why hast thou set me as an object of assault for thee, so that I am become a burden to myself?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
And why dost not thou forgive my transgression and take away mine iniquity? for now shall I lie down in the dust, and thou shalt seek me early, and I shall not be.
