Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
The life of a man on the earth is a battle, and his days are like the days of a hired hand.
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Just as a servant desires the shade, and just as the hired hand looks forward to the end of his work,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
so also have I had empty months and have counted my burdensome nights.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
If I lie down to sleep, I will say, “When will I rise?” And next I will hope for the evening and will be filled with sorrows even until darkness.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
My flesh is clothed with particles of rottenness and filth; my skin is dried up and tightened.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
My days have passed by more quickly than threads are cut by a weaver, and they have been consumed without any hope.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Remember that my life is wind, and my eye will not return to see good things.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Neither will the sight of man gaze upon me; your eyes are upon me, and I will not endure.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Just as a cloud is consumed and passes away, so he who descends to hell will not ascend. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
He will not return again to his house, nor will his own place know him any longer.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
And because of this, I will not restrain my mouth. I will speak in the affliction of my spirit. I will converse from the bitterness of my soul.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Am I an ocean or a whale, that you have encircled me in a prison?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
If I say, “My bed will comfort me, and I will find rest, speaking with myself on my blanket,”
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
then you will frighten me with dreams, and strike dread through visions,
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
so that, because of these things, my soul would choose hanging, and my bones, death.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
I despair; by no means will I live any longer. Spare me, for my days are nothing.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
What is man, that you should praise him? Or why do you place your heart near him?
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
You visit him at dawn, and you test him unexpectedly.
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
How long will you not spare me, nor release me to ingest my saliva?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
I have sinned; what should I do for you, O keeper of men? Why have you set me against you, so that I have become burdensome even to myself?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Why do you not steal away my sin, and why do you not sweep away my iniquity? Behold, now I will sleep in the dust, and if you seek me in the morning, I will not remain.
