Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Is there not a warfare to man upon earth? And are not his days like the days of a hireling?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
As a servant that earnestly desireth the shadow, And as a hireling that looketh for his wages:
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
So am I made to possess months of misery, And wearisome nights are appointed to me.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
When I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? And I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
My flesh is clothed with worms and clods of dust; My skin closeth up, and breaketh out afresh.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
My days are swifter than a weaver’s shuttle, And are spent without hope.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Oh remember that my life is a breath: Mine eye shall no more see good.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
The eye of him that seeth me shall behold me no more; Thine eyes shall be upon me, but I shall not be.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
As the cloud is consumed and vanisheth away, So he that goeth down to Sheol shall come up no more. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
He shall return no more to his house, Neither shall his place know him any more.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Therefore I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Am I a sea, or a sea-monster, That thou settest a watch over me?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
When I say, My bed shall comfort me, My couch shall ease my complaint;
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Then thou scarest me with dreams, And terrifiest me through visions:
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
So that my soul chooseth strangling, And death rather than [these] my bones.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
I loathe [my life]; I would not live alway: Let me alone; for my days are vanity.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
What is man, that thou shouldest magnify him, And that thou shouldest set thy mind upon him,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
And that thou shouldest visit him every morning, And try him every moment?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
How long wilt thou not look away from me, Nor let me alone till I swallow down my spittle?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
If I have sinned, what do I unto thee, O thou watcher of men? Why hast thou set me as a mark for thee, So that I am a burden to myself?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
And why dost thou not pardon my transgression, and take away mine iniquity? For now shall I lie down in the dust; And thou wilt seek me diligently, but I shall not be.
