Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Har Mennesket paa Jord ej Krigerkaar? Som en Daglejers er hans Dage.
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Som Trællen, der higer efter Skygge som Daglejeren, der venter paa Løn,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
saa fik jeg Skuffelses Maaneder i Arv kvalfulde Nætter til Del.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Naar jeg lægger mig, siger jeg: »Hvornaar er det Dag, at jeg kan staa op?« og naar jeg staar op: »Hvornaar er det Kvæld?« Jeg mættes af Uro, til Dagen gryr.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Mit Legeme er klædt med Orme og Skorpe, min Hud skrumper ind og væsker.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Raskere end Skyttelen flyver mine Dage, de svinder bort uden Haab.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Kom i Hu, at mit Liv er et Pust, ej mer faar mit Øje Lykke at skue!
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Vennens Øje skal ikke se mig, dit Øje søger mig — jeg er ikke mere.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Som Skyen svinder og trækker bort, bliver den, der synker i Døden, borte, (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
han vender ej atter hjem til sit Hus, hans Sted faar ham aldrig at se igen.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Saa vil jeg da ej lægge Baand paa min Mund, men tale i Aandens Kvide, sukke i bitter Sjælenød.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Er jeg et Hav, eller er jeg en Drage, siden du sætter Vagt ved mig?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Naar jeg tænker, mit Leje skal lindre mig, Sengen lette mit Suk,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
da ængster du mig med Drømme, skræmmer mig op ved Syner,
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
saa min Sjæl vil hellere kvæles, hellere dø end lide.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Nu nok! Jeg lever ej evigt, slip mig, mit Liv er et Pust!
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Hvad er et Menneske, at du regner ham og lægger Mærke til ham,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
hjemsøger ham hver Morgen, ransager ham hvert Øjeblik?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Naar vender du dog dit Øje fra mig, slipper mig, til jeg har sunket mit Spyt?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Har jeg syndet, hvad skader det dig, du, som er Menneskets Vogter? Hvi gjorde du mig til Skive, hvorfor blev jeg dig til Byrde?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Hvorfor tilgiver du ikke min Synd og lader min Brøde uænset? Snart ligger jeg jo under Mulde, du søger mig — og jeg er ikke mere!
