Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Nije l' vojska život čovjekov na zemlji? Ne provodi l' dane poput najamnika?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Kao što trudan rob za hladom žudi, poput nadničara štono plaću čeka,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
mjeseci jada tako me zapadoše i noći su mučne meni dosuđene.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Liježuć' mislim svagda: 'Kada ću ustati?' A dižuć se: 'Kada večer dočekati!' I tako se kinjim sve dok se ne smrkne.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
PÓut moju crvi i blato odjenuše, koža na meni puca i raščinja se.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Dani moji brže od čunka prođoše, promakoše hitro bez ikakve nade.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Spomeni se: život moj je samo lahor i oči mi neće više vidjet' sreće!
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Prijateljsko oko neće me gledati; pogled svoj u mene upro si te sahnem.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Kao što se oblak gubi i raspline, tko u Šeol siđe, više ne izlazi. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Domu svome natrag ne vraća se nikad, njegovo ga mjesto više ne poznaje.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Ustima ja svojim stoga branit' neću, u tjeskobi duha govorit ću sada, u gorčini duše ja ću zajecati.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Zar sam more ili neman morska, pa si stražu nada mnom stavio?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Kažem li: 'Na logu ću se smirit', ležaj će mi olakšati muke',
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
snovima me prestravljuješ tada, prepadaš me viđenjima mučnim.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Kamo sreće da mi se zadavit'! Smrt mi je od patnja mojih draža.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Ja ginem i vječno živjet neću; pusti me, tek dah su dani moji!
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Što je čovjek da ga toliko ti cijeniš, da je srcu tvojem tako prirastao
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
i svakoga jutra da njega pohodiš i svakoga trena da ga iskušavaš?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Kada ćeš svoj pogled skinuti sa mene i dati mi barem pljuvačku progutat'?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Ako sam zgriješio, što učinih tebi, o ti koji pomno nadzireš čovjeka? Zašto si k'o metu mene ti uzeo, zbog čega sam tebi na teret postao?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Zar prijestupa moga ne možeš podnijeti i ne možeš prijeći preko krivnje moje? Jer, malo će proći i u prah ću leći, ti ćeš me tražiti, al' me biti neće.”
