Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Na Hiob buae se,
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
“Sɛ wobetumi akari mʼawerɛhowdi na me haw nso wɔde agu nsania so a,
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
anka emu bɛyɛ duru asen nwea a ɛwɔ po mu nyinaa, enti ɛnyɛ nwonwa sɛ me nsɛm ayɛ hagyahagya.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Otumfo agyan no wɔ me mu, me honhom nom ano bɔre no; wɔahyehyɛ Onyankopɔn ahunahuna nyinaa atia me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Wuram afurum su wɔ bere a wanya sare ana, na nantwi nso su wɔ bere a wanya nʼaduan ana?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
So wodi aduan a nkyene nni mu? Na ɔdɛ bi wɔ nkesua mu fufu mu ana?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Mempɛ sɛ mede me nsa ka; aduan a ɛte saa no bɔ me yare.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
“Ao sɛ me nsa bɛka mʼabisade, sɛ Onyankopɔn bɛyɛ nea mʼani da so no ama me,
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
sɛ Onyankopɔn bɛpɛ sɛ ɔdwerɛw me sɛ ɔbɛtwe ne nsa na wakum me,
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
ɛne anka mɛkɔ so anya saa awerɛkyekye yi, a ɛyɛ anigye a mewɔ wɔ ɔyaw a entwa da yi mu, ne Ɔkronkronni no nsɛm a mimmuu so yi.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
“Ahoɔden bɛn na mewɔ a enti ɛsɛ sɛ minya anidaso? Daakye nneɛma pa bɛn nti na ɛsɛ sɛ minya ntoboase?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Mewɔ ahoɔden sɛ ɔbo ana? Me honam yɛ kɔbere mfrafrae ana?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
So mewɔ tumi bi a mede bɛboa me ho saa bere yi a nkonimdi apare me yi ana?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
“Obiara a ɔbɔ nʼadamfo ayamye sɛn no gyaw Otumfo no ho suro.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Nanso ahotoso nni me nuanom mu sɛ nsuwansuwa a eyiri na ɛyow, sɛ nsuwansuwa a eyiri
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
bere a sukyerɛmma renan na mparuwbo nso redan nsu,
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
nanso owiabere mu no ɛsen bio na ɔhyew nti nsu no tu yera.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Akwantufo man fi wɔn akwan so; wɔforo kɔ nsase a awuwu so ma wowuwu.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Tema akwantufo hwehwɛ nsu, Seba aguadifo akwantufo de anidaso hwehwɛ nsu.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
Wɔn ho yeraw wɔn, efisɛ na wɔwɔ awerehyɛmu; woduu hɔ, na wɔn anidaso yɛ ɔkwa.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Afei, wo nso woakyerɛ sɛ wo so nni mfaso; wuhu biribi a ɛyɛ hu na wusuro.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
So maka pɛn se, ‘Me nti momma biribi, sɛ mumfi mo ahode mu ntua me ti so sika,
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
sɛ munnye me mfi mʼatamfo nsam, ne atirimɔdenfo nkyehama mu ana?’
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
“Monkyerɛkyerɛ me, na mɛyɛ komm; monkyerɛ me mfomso a mayɛ.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Nokwareka yɛ yaw, na mo adwenkyerɛ no kosi dɛn?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
So mokyerɛ sɛ mubesiesie sɛ nea meka no, na moafa mʼahometew nsɛm sɛ mframa ana?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Mpo mobɛbɔ ayisaa so ntonto, na mode mo adamfo adi nsesagua.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
“Afei momfa ahummɔbɔ nhwɛ me. Metumi adi atoro wɔ mo anim ana?
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Montɔ mo bo ase, mummu ntɛnkyew; monsan nnwen ho, efisɛ eyi fa me pɛpɛyɛ ho.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Amumɔyɛsɛm wɔ mʼano ana? Minnim papa ne bɔne ntam nsonoe ana?
