Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Y respondió Job, y dijo:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
¡Oh si se pesasen al justo mi queja y mi tormento, y fuesen alzadas igualmente en balanza!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Porque [mi tormento] pesaría más que la arena de la mar: y por tanto mis palabras son cortadas.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Porque las saetas del Todopoderoso están en mí, cuyo veneno bebe mi espíritu; y terrores de Dios me combaten.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
¿Por ventura gime el asno montés junto a la yerba? ¿O brama el buey junto a su pasto?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
¿Comerse ha lo desabrido sin sal? ¿o habrá gusto en la clara del huevo?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Las cosas que mi alma no quería tocar antes, ahora por los dolores son mi comida.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
¡Quién me diese que viniese mi petición, y que Dios me diese lo que espero!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
¡Y que Dios quisiese quebrantarme; y que soltase su mano, y me despedazase!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Y en esto crecería mi consolación, si me asase con dolor sin tener misericordia: no que haya contradicho las palabras del Santo.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
¿Qué es mi fortaleza, para esperar aun? ¿Y qué es mi fin, para dilatar mi vida?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
¿Mi fortaleza, es la de las piedras? ¿o mi carne, es de acero?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
¿No me ayudo cuánto puedo? ¿y con todo eso el poder me falta del todo?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
El atribulado es consolado de su compañero: mas el temor del Omnipotente es dejado.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Mis hermanos me han mentido como arroyo; pasáronse como las riberas impetuosas,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Que están escondidas por la helada, y encubiertas con nieve,
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
Que al tiempo del calor son deshechas; y en calentándose, desaparecen de su lugar.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Apártanse de las sendas de su camino, suben en vano, y se pierden.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Miráron las los caminantes de Temán, los caminantes de Sabá esperaron en ellas:
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
Mas fueron avergonzados por su esperanza; porque vinieron hasta ellas, y se hallaron confusos.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Ahora ciertamente vosotros sois como ellas: que habéis visto el tormento, y teméis.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
¿Héos dicho: Traédme, y de vuestro trabajo pagád por mí,
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Y librádme de mano del angustiador, y redimídme del poder de los violentos?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Enseñádme, y yo callaré; y hacédme entender en que he errado.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
¡Cuán fuertes son las palabras de rectitud! ¿y qué reprende, el que reprende de vosotros?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
¿No estáis pensando las palabras para reprender; y echáis al viento palabras perdidas?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
También os arrojáis sobre el huérfano; y hacéis hoyo delante de vuestro amigo.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Ahora pues, si queréis, mirád en mí: y ved si mentiré delante de vosotros.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Tornád ahora, y no haya iniquidad; y volvéd aun a mirar por mi justicia en esto:
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Si hay iniquidad en mi lengua: o si mi paladar no entiende los tormentos.
