Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Toda Job je odgovoril in rekel:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
»Oh, da bi bila moja žalost temeljito stehtana in moja katastrofa skupaj položena na tehtnico!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Kajti sedaj bi bila ta težja kakor morski pesek. Zato so moje besede požrte.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Kajti puščice Vsemogočnega so znotraj mene, njihov strup vpija mojega duha. Strahote od Boga se postrojujejo zoper mene.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Mar divji osel riga, kadar jé travo? Mar muka vol nad svojo krmo?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Mar se lahko to, kar je neokusno, jé brez soli? Ali je sploh kaj okusa v jajčnem beljaku?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Stvari, ki se jih moja duša ni hotela dotikati, so kakor moja hrana žalosti.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Oh, da bi lahko imel svojo zahtevo in da bi mi Bog zagotovil stvar, po kateri hrepenim!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Celo da bi to ugajalo Bogu, da me uniči, da bi popustil svojo roko in me odrezal!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Potem bi vendar imel tolažbo; da, otrdil bi se v bridkosti. Naj mi ne prizanese, kajti nisem prikrival besed Svetega.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Kaj je moja moč, da bi upal? Kaj je moj konec, da bi podaljšal svoje življenje?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Mar je moja moč moč kamnov? Ali je moje meso iz brona?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Mar ni moja pomoč v meni? In ali je modrost popolnoma pregnana od mene?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Tistemu, ki peša, naj bi bilo izkazano usmiljenje od njegovega prijatelja, toda on zapušča strah Vsemogočnega.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Moji bratje so varljivo postopali kakor potok in kakor tok potokov so prešli,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
ki so potemneli zaradi razloga ledu in na katerih je skrit sneg.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
Kadar se ogrejejo, izginejo. Ko je vroče, so použiti iz svojega kraja.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Steze njihove poti so obrnjene stran; gredo v nič in izginejo.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Krdela iz Temá so gledala, skupine iz Sabe so čakale nanje.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
Zbegani so bili, ker so upali. Prišli so tja in bili osramočeni.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Kajti sedaj ste nič, vidite moje zavračanje in ste prestrašeni.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Mar sem rekel: ›Prinesite k meni?‹ ali ›Dajte mi nagrado iz svojega imetja?‹
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
ali: ›Osvobodite me pred sovražnikovo roko?‹ ali ›Odkupite med pred roko mogočnega?‹
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Účite me in držal bom svoj jezik in dajte mi razumeti, kje sem se motil.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Kako prepričljive so prave besede! Toda kaj vaše razpravljanje ošteva?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Mar si domišljate, da grajate besede in govore tistega, ki je obupan, ki so kakor veter?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Da, vi nadvladate osirotelega in kopljete jamo za svojega prijatelja.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Zdaj torej bodite zadovoljni. Poglejte name, kajti to vam je očitno, če lažem.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Vrnite se, prosim vas, naj to ne bo krivičnost. Da, ponovno se vrnite, moja pravičnost je v tem.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Mar je na mojem jeziku krivičnost? Ne more moj okus razločevati sprevrženih stvari?
