Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Йов а луат кувынтул ши а зис:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
„О, де ар фи ку путинцэ сэ ми се кынтэряскэ дуреря ши сэ ми се пунэ тоате ненорочириле ын кумпэнэ,
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
ар фи май греле декыт нисипул мэрий, де ачея ымь мерг кувинтеле пынэ ла небуние!
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Кэч сэӂециле Челуй Атотпутерник м-ау стрэпунс, суфлетул меу ле суӂе отрава ши гроаза Домнулуй багэ фиорь ын мине!
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Збиярэ мэгарул сэлбатик кынд аре вердяцэ? Муӂеште боул кынд аре де мынкаре?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Поць мынка че-й фэрэ густ ши фэрэ саре? Аре вреун густ албушул унуй оу?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Орьче лукру де каре аш вря сэ ну м-атинг, ачела-й храна мя, фие кыт де грецоасэ еа!
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
О, де ми с-ар аскулта доринца ши де мь-ар ымплини Думнезеу нэдеждя!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Де ар вря Думнезеу сэ мэ здробяскэ, ынтиндэ-Шь мына ши сэ мэ прэпэдяскэ!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Ымь ва рэмыне мэкар ачастэ мынгыере, ачастэ букурие ын дурериле ку каре мэ коплешеште: кэ ничодатэ н-ам кэлкат порунчиле Челуй Сфынт.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Ла че сэ май нэдэждуеск, кынд ну май пот? Ла че сэ май аштепт, кынд сфыршитул се штие?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Тэрия мя оаре есте о тэрие де пятрэ? Трупул меу е де арамэ?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Ну сунт еу липсит де ажутор, ши н-а фуӂит мынтуиря де мине?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Чел че суферэ аре дрепт ла мила приетенулуй, кяр дакэ пэрэсеште фрика де Чел Атотпутерник.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Фраций мей с-ау арэтат ыншелэторь ка ун пырыу, ка албия пыраелор каре трек.
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Ун слой ле тулбурэ курсул, зэпада се ынгрэмэдеште пе еле;
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
вине аршица времий ши сякэ, вине кэлдура соарелуй ши ли се усукэ албия.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Чете де кэлэторь се абат дин друмул лор, се куфундэ ын пустиу ши пер.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Четеле челор дин Тема се уйтэ цинтэ ла еле, кэлэторий дин Себа сунт плинь де нэдежде кынд ле вэд.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
Дар рэмын ыншелаць ын нэдеждя лор, рэмын уймиць кынд ажунг ла еле.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Аша сунтець ши вой акум пентру мине. Вой ымь ведець неказул ши вэ ынгрозиць!
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
В-ам зис еу оаре: ‘Даци-мь чева, келтуиць дин авериле воастре пентру мине,
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
скэпаци-мэ дин мына врэжмашулуй, рэскумпэраци-мэ дин мына челор рэй’?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Ынвэцаци-мэ, ши вой тэчя; фачеци-мэ сэ ынцелег ын че ам пэкэтуит.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
О, кыт де ындуплекэтоаре сунт кувинтеле адевэрулуй! Дар че доведеск мустрэриле воастре?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Врець сэ мэ мустраць пентру тот че ам зис ши сэ ну ведець декыт вынт ын кувинтеле унуй дезнэдэждуит?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Вой нэпэстуиць пе орфан, пригониць пе приетенул востру.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Уйтаци-вэ ла мине, вэ рог! Доар ну вой минци ын фацэ!
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Ынтоарчеци-вэ, ну фиць недрепць; ынтоарчеци-вэ ши мэртурисиць кэ сунт невиноват!
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Есте врео нелеӂюире пе лимба мя ши ну деосебеште гура мя че есте рэу?
