< Йов 6 >

1 А Иов в отговор рече:
Então Job respondeu, e disse:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Oh se a minha mágoa retamente se pesasse, e a minha miséria juntamente se alçasse numa balança!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Porque na verdade mais pesada seria, do que a areia dos mares: por isso é que as minhas palavras se me afogam.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Porque as flechas do Todo-poderoso estão em mim, cujo ardente veneno me chupa o espírito: os terrores de Deus se armam contra mim.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Porventura zurrará o jumento montez junto à relva? ou berrará o boi junto ao seu pasto?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Ou comer-se-á sem sal o que é insípido? ou haverá gosto na clara do ovo?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
A minha alma recusa toca-lo, pois é como a minha comida fastienta.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Quem dera que se cumprisse o meu desejo, e que Deus me desse o que espero!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
E que Deus quizesse quebrantar-me, e soltasse a sua mão, e me acabasse!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Isto ainda seria a minha consolação, e me refrigeraria no meu tormento, não me perdoando ele; porque não ocultei as palavras do santo.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Qual é a minha força, para que eu espere? ou qual é o meu fim, para que prolongue a minha vida?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
É porventura a minha força a força de pedra? Ou é de cobre a minha carne?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Ou não está em mim a minha ajuda? ou desamparou-me a verdadeira sabedoria?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Ao que está aflito devia o amigo mostrar compaixão, ainda ao que deixasse o temor do Todo-poderoso.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Meus irmãos aleivosamente me falaram, como um ribeiro, como a torrente dos ribeiros que passam.
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Que estão encobertos com a geada, e neles se esconde a neve.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
No tempo em que se derretem com o calor se desfazem, e em se aquentando, desaparecem do seu lugar.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Desviam-se as veredas dos seus caminhos: sobem ao vácuo, e perecem.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Os caminhantes de Tema os veem; os passageiros de Sheba olham para eles.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
Foram envergonhados, por terem confiado e, chegando ali, se confundem.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Agora sois semelhantes a eles: vistes o terror, e temestes.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Disse-vos eu: dai-me ou oferecei-me da vossa fazenda presentes?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Ou livrai-me das mãos do opressor? ou redemi-me das mãos dos tiranos?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Ensinai-me, e eu me calarei: e dai-me a entender em que errei.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Oh! quão fortes são as palavras da boa razão! mas que é o que argui a vossa arguição?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Porventura buscareis palavras para me repreenderdes, visto que as razões do desesperado estão como vento?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Mas antes lançais sortes sobre o órfão; e cavais uma cova para o vosso amigo.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Agora pois, se sois servidos, virai-vos para mim; e vede se minto em vossa presença.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Voltai pois, não haja iniquidade: tornai-vos, digo, que ainda a minha justiça aparecerá nisso.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Há porventura iniquidade na minha língua? Ou não poderia o meu paladar dar a entender as minhas misérias?

< Йов 6 >