Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Da tok Job til orde og sa:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Gid min gremmelse blev veid, og min ulykke samtidig lagt på vekten!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
For nu er den tyngre enn havets sand; derfor var mine ord tankeløse.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
For den Allmektiges piler sitter i mig, og min ånd drikker deres gift; Guds redsler stiller sig op imot mig.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Skriker vel et villesel midt i det grønne gress? Eller brøler en okse foran sitt fôr?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Hvem vil ete det som det ingen smak er i, uten salt? Eller er det smak i eggehvite?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Det byr mig imot å røre ved det; det er for mig som utskjemt mat.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Gid min bønn måtte bli hørt, og Gud vilde opfylle mitt håp!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Og måtte det behage Gud å knuse mig, å slippe løs sin hånd og avskjære min livstråd!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Da hadde jeg ennu en trøst, og jeg skulde springe av glede midt i den skånselløse smerte; for jeg har ikke fornektet den Helliges ord.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Hvad kraft har jeg, så jeg kunde holde ut, og hvad blir enden med mig, så jeg kunde være tålmodig?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Er da min kraft som stenens kraft? Eller er mitt kjøtt av kobber?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Er jeg da ikke aldeles hjelpeløs? Er ikke all utsikt til frelse fratatt mig?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Den ulykkelige burde møte kjærlighet hos sin venn, selv om han opgir frykten for den Allmektige.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Men mine brødre har sviktet som en bekk, som strømmer hvis vann skyller over,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
som er grumset av is, og som det skjuler sig sne i;
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
men på den tid de treffes av solens glød, tørkes de ut; når det blir hett, svinner de bort.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Karavaner som er på veien til dem, bøier av; de drar op i ørkenen og omkommer.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Temas karavaner speidet efter dem, Sjebas reisefølger satte sitt håp til dem;
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
de blev til skamme, fordi de stolte på dem; de kom dit og blev skuffet.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Således er I nu blitt til intet; I ser ulykken og blir redde.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Har jeg vel bedt eder at I skulde gi mig noget eller bruke noget av eders gods til beste for mig,
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
at I skulde frelse mig av fiendens hånd og løskjøpe mig fra voldsmenn?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Lær mig, så skal jeg tie, og vis mig hvori jeg har faret vill!
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Hvor kraftige er ikke rettsindige ord! Men hvad gagn er det i en refselse fra eder?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Tenker I på å refse ord? Ord av en fortvilet mann hører jo vinden til.
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Endog om en farløs kunde I kaste lodd og kjøpslå om eders venn.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Men gjør nu så vel å se på mig! Skulde jeg vel ville lyve eder midt op i ansiktet?
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Vend om, la det ikke skje urett! Vend om, jeg har ennu rett i dette.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Er det urett på min tunge, eller skulde min gane ikke merke hvad som er ondt?
