Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Nanoiñe amy zao t’Iobe:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Ee te linanja o ha’emberakoo, vaho natrao-fipoke am-balantsy ao o ha’ampohekoo!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Fa ho nandikoatse ty lanja’ ze kila faseñe an-driak’ ao: Aa le nitsoretoke t’ie nivolañe.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Fa amako ao o ana-pale’ i El-Sadaio; inome’ ty troko ty vore’e; miatreatre ahiko o harevendreveñan’ Añahareo.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Mitreñe hao ty borìke ly t’ie amañ’ahetse, ke mirohake hao ty añombe ambone’ i hane’ey?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Ho kamaeñe tsy aman-tsira hao t’ie nàmoñe? mafiry hao ty tapotin’atoly?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Ifoneñan-troko ty hitsopeke; hoe lintseñe t’ie siloke.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Ehe te niazoko i halalikoy; te hatolon’Añahare i salalaekoy,
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
ee te ho non’ Añahare ty handemok’ ahiko, te ho hahà’e ty fità’e hañitoa’e ahy!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Zao ty ho nañohò ahiko; hahavontitirako tsy aman-tretrè ty fanaintaiñañe; te tsy niliereko ty nafè’ i Masiñey.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Aia ty haozarako te hitamà? Inoñe ty ho figadoñako, t’ie hahaliñe?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Haozaram-bato hao ty hafatrarako? Torisike hao ty sandriko?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Hera tsy amako ty fañimbàñe ahiko, ke nasiotse amako ty famotsorañe?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Mañeva ho ferenaiñan-drañe’e ty mpisotry, ndra te napo’e ty fañeveñañe amy El-Sadai.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Manao hakalitahan-torahañe amako o rañekoo, hoe saka misorotombake vaho mimosaoñe,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
ie angonkòña’ i ranon-kavandray, naho am-pietaham-panala.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
Ie matrovoke le mianjiñe, ie faosa vaho mimiañe an-toe’e.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Miolakolak’ am-pañaveloañe iereo, mb’an-kakoahañe mb’eo vaho mimeatse.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Nipaia’ o mpivovotse boak’ i Temào, nitamà’ o mpitavea’ i Sebào.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
Nilonjetse t’ie nahatoky; nitangòke te nipok’eo.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Toe manahake Izay nahareo henaneo; oni’ areo ty hekoheko le miriatsandriñe.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Nanao ty hoe vi’raho? Añendeso, ndra, Itambezo am-bokàñe amo vara’ areoo
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Ehe, ampipolitiro am-pitàn-drafelahy, ke: Jebaño am-pità’ o fanalolahio ty fiaiko?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Anaro iraho, le hitsiñe; atoro ahy ty nandilarako.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Toe mahasibeke ty saontsy to! Fe inoñe ty ho toiñe’ ty fifanoitoi’areo?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Ke te o reha’oo ro vente’e vaho tioke avao ty lañonam-pamoe’ piaiñe?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Eka, ndra iambotraha’ areo ty bode-rae vaho haletake ty rañetse.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Ehe henteo henaneo, hera mpandañitse añ’atrefa’ areo iraho.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Mibalintoàña, le ko mandilatse; Eka mifosera, fa vantañe o ahikoo.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Manan-tahy hao ty lelako? Tsy apota’ ty lañilañiko hao ty hankàñe?
