Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Ījabs atbildēja un sacīja:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Kaut manas vaimanas ar svaru svērtu un turpretī manas bēdas svaru kausā liktu!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Jo tās tagad ir grūtākas nekā jūras smiltis, tāpēc mana mute muld.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Jo tā Visuvarenā bultas ir iekš manis, mans gars dzer viņu ugunis, Dieva briesmas karo pret mani.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Vai gan meža ēzelis zviedz, kad tam ir zāle? Vai vērsis mauj, kad tam sava barība?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Vai jēlu var ēst bez sāls? Vai ir gardums olas baltumā?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Ko mana dvēsele negribēja aizskart, tā nu ir mana bēdu barība.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Kaut mana lūgšana notiktu, un Dievs man dotu, ko es gaidu,
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Kaut Dievs mani sadauzītu, kaut tas Savu roku izstieptu un mani satriektu!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Tas man vēl būtu par prieku, un es vēl savās nežēlīgās sāpēs būtu līksms, ka neesmu aizliedzis tā Svētā vārdus.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Kāds ir mans spēks, ka es vēl varētu cerēt, un kāds ir mans gals, ka manai dvēselei būtu jāpaciešās?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Vai mans spēks ir akmeņu spēks, vai mana miesa ir varš?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Vai man palīga netrūkst pavisam, un vai man padoms nav visai pagalam?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Izsamisušam žēlastības vajag no sava drauga, citādi tas arī tā Visuvarenā bijāšanu atmet.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Mani brāļi mani pieviļ kā strauts, kā strauta ūdeņi, kas notek;
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Sajukuši tie bija ar ledu, un sasniguši ar sniegu, -
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
Tai laikā, kad karstums tos spiež, tad tie izsīkst, kad karsts metās, tad tie iznīkst no savas vietas.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Viņu ceļi griežas sānis, tie iet uz tuksnesi un izzūd.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Uz tiem skatās ceļa ļaudis no Temas un cer Šebas ceļa gājēji.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
Tie paliek kaunā ar tādu cerību un nosarkst, tur nonākdami.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Tiešām nu jūs neesat it nekas, redzat briesmas un iztrūcinājāties.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Vai es jeb kad sacīju: nesiet man un dodiet man dāvanas no sava padoma?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Jeb glābiet mani no ienaidnieka rokas un pestījiet mani no varas darītāju rokas?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Mācat mani, es cietīšu klusu, un pierādiet man, kur es maldījies.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Cik spēcīgi ir taisni vārdi, bet ko norāj jūsu rāšana;
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Vai jūs esat apņēmušies vārdus aprāt? Vējam pieder izsamisuša vārdi.
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Vai arī bāriņam gribat valgus mest un bedri rakt savam tuvākam.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Bet nu, lūdzami, uzlūkojiet mani, jums acīs tiešām es nemelošu.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Atbildiet jel, lai nenotiek netaisnība, atbildiet, jo mana taisnība vēl stāv.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Vai tad uz manas mēles būs netaisnība, vai mana mute nemanīs, kas ir blēdība?
