Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Respondens autem Iob, dixit:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Utinam appenderentur peccata mea, quibus iram merui: et calamitas, quam patior, in statera.
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Quasi arena maris hæc gravior appareret: unde et verba mea dolore sunt plena:
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Quia sagittæ Domini in me sunt, quarum indignatio ebibit spiritum meum, et terrores Domini militant contra me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Numquid rugiet onager cum habuerit herbam? aut mugiet bos cum ante præsepe plenum steterit?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Aut poterit comedi insulsum, quod non est sale conditum? aut potest aliquis gustare, quod gustatum affert mortem?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Quæ prius nolebat tangere anima mea, nunc præ angustia, cibi mei sunt.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Quis det ut veniat petitio mea: et quod expecto, tribuat mihi Deus?
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Et qui cœpit, ipse me conterat: solvat manum suam, et succidat me?
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Et hæc mihi sit consolatio ut affligens me dolore, non parcat, nec contradicam sermonibus Sancti.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Quæ est enim fortitudo mea ut sustineam? aut quis finis meus, ut patienter agam?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Nec fortitudo lapidum fortitudo mea, nec caro mea ænea est.
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Ecce, non est auxilium mihi in me, et necessarii quoque mei recesserunt a me.
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Qui tollit ab amico suo misericordiam, timorem Domini derelinquit.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Fratres mei præterierunt me, sicut torrens qui raptim transit in convallibus.
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Qui timent pruinam, irruet super eos nix.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
Tempore, quo fuerint dissipati, peribunt: et ut incaluerit, solventur de loco suo.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Involutæ sunt semitæ gressuum eorum: ambulabunt in vacuum, et peribunt.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Considerate semitas Thema, itinera Saba, et expectate paulisper.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
Confusi sunt, quia speravi: venerunt quoque usque ad me, et pudore cooperti sunt.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Nunc venistis: et modo videntes plagam meam timetis.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Numquid dixi: Afferte mihi, et de substantia vestra donate mihi?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Vel, Liberate me de manu hostis, et de manu robustorum eruite me?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Docete me, et ego tacebo: et siquid forte ignoravi, instruite me.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Quare detraxistis sermonibus veritatis, cum e vobis nullus sit qui possit arguere me?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Ad increpandum tantum eloquia concinnatis, et in ventum verba profertis.
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Super pupillum irruitis, et subvertere nitimini amicum vestrum.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Verumtamen quod cœpistis explete: præbete aurem, et videte an mentiar.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Respondete obsecro absque contentione: et loquentes id quod iustum est, iudicate.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Et non invenietis in lingua mea iniquitatem, nec in faucibus meis stultitia personabit.
