Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
| ויען איוב ויאמר |
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
| לו--שקול ישקל כעשי והיתי (והותי) במאזנים ישאו-יחד |
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
| כי-עתה--מחול ימים יכבד על-כן דברי לעו |
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
| כי חצי שדי עמדי--אשר חמתם שתה רוחי בעותי אלוה יערכוני |
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
| הינהק-פרא עלי-דשא אם יגעה-שור על-בלילו |
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
| היאכל תפל מבלי-מלח אם-יש-טעם בריר חלמות |
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
| מאנה לנגוע נפשי המה כדוי לחמי |
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
| מי-יתן תבוא שאלתי ותקותי יתן אלוה |
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
| ויאל אלוה וידכאני יתר ידו ויבצעני |
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
| ותהי-עוד נחמתי-- ואסלדה בחילה לא יחמול כי-לא כחדתי אמרי קדוש |
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
| מה-כחי כי-איחל ומה-קצי כי-אאריך נפשי |
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
| אם-כח אבנים כחי אם-בשרי נחוש |
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
| האם אין עזרתי בי ותשיה נדחה ממני |
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
| למס מרעהו חסד ויראת שדי יעזוב |
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
| אחי בגדו כמו-נחל כאפיק נחלים יעברו |
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
| הקדרים מני-קרח עלימו יתעלם-שלג |
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
| בעת יזרבו נצמתו בחמו נדעכו ממקומם |
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
| ילפתו ארחות דרכם יעלו בתהו ויאבדו |
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
| הביטו ארחות תמא הליכת שבא קוו-למו |
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
| בשו כי-בטח באו עדיה ויחפרו |
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
| כי-עתה הייתם לא תראו חתת ותיראו |
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
| הכי-אמרתי הבו לי ומכחכם שחדו בעדי |
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
| ומלטוני מיד-צר ומיד עריצים תפדוני |
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
| הורוני ואני אחריש ומה-שגיתי הבינו לי |
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
| מה-נמרצו אמרי-ישר ומה-יוכיח הוכח מכם |
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
| הלהוכח מלים תחשבו ולרוח אמרי נואש |
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
| אף-על-יתום תפילו ותכרו על-ריעכם |
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
| ועתה הואילו פנו-בי ועל-פניכם אם-אכזב |
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
| שובו-נא אל-תהי עולה ושבי (ושבו) עוד צדקי-בה |
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
| היש-בלשוני עולה אם-חכי לא-יבין הוות |
