Йов 6

1 А Иов в отговор рече:

ὑπολαβὼν δὲ Ιωβ λέγει

2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

εἰ γάρ τις ἱστῶν στήσαι μου τὴν ὀργήν τὰς δὲ ὀδύνας μου ἄραι ἐν ζυγῷ ὁμοθυμαδόν

3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

καὶ δὴ ἄμμου παραλίας βαρυτέρα ἔσται ἀλλ’ ὡς ἔοικεν τὰ ῥήματά μού ἐστιν φαῦλα

4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

βέλη γὰρ κυρίου ἐν τῷ σώματί μού ἐστιν ὧν ὁ θυμὸς αὐτῶν ἐκπίνει μου τὸ αἷμα ὅταν ἄρξωμαι λαλεῖν κεντοῦσί με

5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

τί γάρ μὴ διὰ κενῆς κεκράξεται ὄνος ἄγριος ἀλλ’ ἢ τὰ σῖτα ζητῶν εἰ δὲ καὶ ῥήξει φωνὴν βοῦς ἐπὶ φάτνης ἔχων τὰ βρώματα

6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

εἰ βρωθήσεται ἄρτος ἄνευ ἁλός εἰ δὲ καὶ ἔστιν γεῦμα ἐν ῥήμασιν κενοῖς

7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

οὐ δύναται γὰρ παύσασθαί μου ἡ ψυχή βρόμον γὰρ ὁρῶ τὰ σῖτά μου ὥσπερ ὀσμὴν λέοντος

8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!

εἰ γὰρ δῴη καὶ ἔλθοι μου ἡ αἴτησις καὶ τὴν ἐλπίδα μου δῴη ὁ κύριος

9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

ἀρξάμενος ὁ κύριος τρωσάτω με εἰς τέλος δὲ μή με ἀνελέτω

10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

εἴη δέ μου πόλις τάφος ἐφ’ ἧς ἐπὶ τειχέων ἡλλόμην ἐπ’ αὐτῆς οὐ μὴ φείσωμαι οὐ γὰρ ἐψευσάμην ῥήματα ἅγια θεοῦ μου

11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

τίς γάρ μου ἡ ἰσχύς ὅτι ὑπομένω ἢ τίς μου ὁ χρόνος ὅτι ἀνέχεταί μου ἡ ψυχή

12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

μὴ ἰσχὺς λίθων ἡ ἰσχύς μου ἢ αἱ σάρκες μού εἰσιν χάλκειαι

13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

ἦ οὐκ ἐπ’ αὐτῷ ἐπεποίθειν βοήθεια δὲ ἀπ’ ἐμοῦ ἄπεστιν

14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

ἀπείπατό με ἔλεος ἐπισκοπὴ δὲ κυρίου ὑπερεῖδέν με

15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

οὐ προσεῖδόν με οἱ ἐγγύτατοί μου ὥσπερ χειμάρρους ἐκλείπων ἢ ὥσπερ κῦμα παρῆλθόν με

16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

οἵτινές με διευλαβοῦντο νῦν ἐπιπεπτώκασίν μοι ὥσπερ χιὼν ἢ κρύσταλλος πεπηγώς

17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

καθὼς τακεῖσα θέρμης γενομένης οὐκ ἐπεγνώσθη ὅπερ ἦν

18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

οὕτως κἀγὼ κατελείφθην ὑπὸ πάντων ἀπωλόμην δὲ καὶ ἔξοικος ἐγενόμην

19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

ἴδετε ὁδοὺς Θαιμανων ἀτραποὺς Σαβων οἱ διορῶντες

20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

καὶ αἰσχύνην ὀφειλήσουσιν οἱ ἐπὶ πόλεσιν καὶ χρήμασιν πεποιθότες

21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

ἀτὰρ δὲ καὶ ὑμεῖς ἐπέβητέ μοι ἀνελεημόνως ὥστε ἰδόντες τὸ ἐμὸν τραῦμα φοβήθητε

22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

τί γάρ μή τι ὑμᾶς ᾔτησα ἢ τῆς παρ’ ὑμῶν ἰσχύος ἐπιδέομαι

23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

ὥστε σῶσαί με ἐξ ἐχθρῶν ἢ ἐκ χειρὸς δυναστῶν ῥύσασθαί με

24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

διδάξατέ με ἐγὼ δὲ κωφεύσω εἴ τι πεπλάνημαι φράσατέ μοι

25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

ἀλλ’ ὡς ἔοικεν φαῦλα ἀληθινοῦ ῥήματα οὐ γὰρ παρ’ ὑμῶν ἰσχὺν αἰτοῦμαι

26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

οὐδὲ ὁ ἔλεγχος ὑμῶν ῥήμασίν με παύσει οὐδὲ γὰρ ὑμῶν φθέγμα ῥήματος ἀνέξομαι

27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

πλὴν ὅτι ἐπ’ ὀρφανῷ ἐπιπίπτετε ἐνάλλεσθε δὲ ἐπὶ φίλῳ ὑμῶν

28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

νυνὶ δὲ εἰσβλέψας εἰς πρόσωπα ὑμῶν οὐ ψεύσομαι

29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

καθίσατε δὴ καὶ μὴ εἴη ἄδικον καὶ πάλιν τῷ δικαίῳ συνέρχεσθε

30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

οὐ γάρ ἐστιν ἐν γλώσσῃ μου ἄδικον ἢ ὁ λάρυγξ μου οὐχὶ σύνεσιν μελετᾷ