Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Et Job répondit et dit:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Oh! si mon chagrin était bien pesé, et si on mettait toute ma calamité dans la balance!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Car maintenant elle pèserait plus que le sable des mers; c’est pourquoi mes paroles sont outrées;
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Car les flèches du Tout-puissant sont en moi, leur venin boit mon esprit; les frayeurs de Dieu se rangent en bataille contre moi.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
L’âne sauvage brait-il auprès de l’herbe? Le bœuf mugit-il auprès de son fourrage?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Ce qui est insipide, le mange-t-on sans sel? Y a-t-il de la saveur dans le blanc d’un œuf?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Ce que mon âme refusait de toucher est comme ma dégoûtante nourriture.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Oh! si ma demande s’accomplissait, et si Dieu m’accordait mon désir,
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
S’il plaisait à Dieu de m’écraser, de lâcher sa main et de me retrancher!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Alors il y aurait encore pour moi une consolation, et, dans la douleur qui ne m’épargne pas, je me réjouirais de ce que je n’ai pas renié les paroles du Saint.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Quelle est ma force pour que j’attende, et quelle est ma fin pour que je patiente?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Ma force est-elle la force des pierres? Ma chair est-elle d’airain?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
N’est-ce pas qu’il n’y a point de secours en moi, et que toute capacité est chassée loin de moi?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
À celui qui est défaillant est due la miséricorde de la part de son ami, sinon il abandonnera la crainte du Tout-puissant.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Mes frères m’ont trahi comme un torrent, comme le lit des torrents qui passent,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Qui sont troubles à cause des glaces, dans lesquels la neige se cache;
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
Au temps où ils se resserrent ils tarissent, quand la chaleur les frappe ils disparaissent de leur lieu:
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Ils serpentent dans les sentiers de leur cours, ils s’en vont dans le désert, et périssent.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Les caravanes de Théma les cherchaient du regard, les voyageurs de Sheba s’attendaient à eux;
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
Ils ont été honteux de leur confiance; ils sont venus là, et ont été confondus.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
De même maintenant vous n’êtes rien; vous avez vu un objet de terreur, et vous vous êtes effrayés.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Ai-je dit: Donnez-moi, et de votre richesse faites-moi des présents,
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Et délivrez-moi de la main de l’oppresseur, et rachetez-moi de la main des terribles?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Enseignez-moi, et je me tairai; et faites-moi comprendre en quoi je me trompe.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Combien sont puissantes les paroles justes! Mais la censure de votre part que reprend-elle?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Songez-vous à censurer des discours? Mais les paroles d’un désespéré ne sont faites que pour le vent.
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Certes, vous tombez sur l’orphelin, et vous creusez [une fosse] pour votre ami.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Et maintenant, si vous voulez, regardez-moi; vous mentirais-je donc en face?
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Revenez, je vous prie; qu’il n’y ait pas d’injustice; oui, revenez encore: ma justice sera là.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Y a-t-il de l’iniquité en ma langue? Mon palais ne discernerait-il pas la méchanceté?
