Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Then Job spoke again, saying [to Eliphaz],
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
“If all my troubles and misery could be put on a scale and weighed,
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
they would be heavier than all the sands [on the shores] of the oceans. That is why I spoke (very rashly/without thinking clearly) [about the day that I was born].
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
[It is as though] Almighty [God] has shot me with arrows. [It is as though] those arrows had poison on their tips, and that poison has gone into my spirit. The things that God has done to me have terrified me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Just like a wild donkey does not [complain by] braying when it has plenty of grass to eat, and an ox does not [complain by] bellowing when it has food to eat [MET], [I would not complain if you were really helping/comforting me].
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
People complain [RHQ] when they must eat food which has no salt or other tasteless food [MET], [and that is what your words are like, Eliphaz].
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Just like I do not want to eat food [like that], and I loathe/detests that kind of food [MET], [I do not appreciate what you have said to me].
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
“I wish that God would do for me what I have requested from him [DOU].
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
I wish that he would crush me [and let me die]. I wish that he would reach out his hand and take away my life.
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
If he would do that, I would be comforted by knowing that in spite of the great pain that I have suffered, I have always obeyed what [God, ] the Holy One, has commanded.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
But now I do not have [RHQ] enough strength to endure all these things. And since I have nothing [to hope for] in (the future/this life), it is difficult for me to be patient now [RHQ].
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
I am not [RHQ] strong like rocks are, and my body is not made of bronze.
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
So I am not able to help myself, and [it seems that] there is no one to rescue me.”
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
“When a man has many troubles, his friends should be kind to him, even if he stops revering Almighty [God].
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
But [you, ] my friends, are not dependable. You are like streams: They spill over their banks [in the spring]
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
when [the melting] ice and snow make those streams overflow,
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
but when the dry season comes, there is no water flowing [in those streams], and the channels dry up.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
[The caravans of merchants] turn off the path [to search for some water], but there is no water, so they die [in the desert].
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
The men in those caravans search [for some water] because they are sure that they will find some.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
But they do not find any, so they are very disappointed.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Similarly, you friends have not helped me at all! You have seen that terrible things have happened to me, and you are afraid [that God might do similar things to you].
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
[After I lost all my wealth, ] did I ask any of you for money? [RHQ] Did I plead with any of you to spend some of your money to help me [RHQ]?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Have I asked any of you to rescue me from my enemies [RHQ]? Have I asked you to save me from those who (oppressed me/treated me badly) [RHQ]? [No!]”
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
“Answer me [now, and then] I will be quiet; tell me what wrong things I have done!
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
When people speak what is true, that will not hurt the person who hears it, but what you say, criticizing me, [is not true, so your saying it] proves nothing [RHQ]!
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
I am a man who has nothing to hope for, but you try to correct me, and you think what I say is nothing but wind [RHQ]!
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
You do not sympathize with me at all [for all that I am suffering]. [You are heartless!] You would even gamble to see who gets an orphan [as a prize]!
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Please look at me! I will not [RHQ] lie to you.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Stop [saying that I have sinned, and] stop criticizing me unjustly! You should realize that I have not done things that are wrong.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Do you think that I am lying? No, I am not lying, because I know what is right and what is wrong [RHQ].”
