Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
O that my grief were weighed thoroughly! That my calamities were put together in the balance!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Surely they would be heavier than the sand of the sea; On this account were my words rash.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
For the arrows of the Almighty have pierced me; Their poison drinketh up my spirit; The terrors of God set themselves in array against me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Doth the wild ass bray in the midst of grass? Or loweth the ox over his fodder?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Can that which is unsavory be eaten without salt? Is there any taste in the white of an egg?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
That which my soul abhorreth to touch Hath become my loathsome food.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
O that I might have my request, And that God would grant me that which I long for!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
That it would please God to destroy me; That he would let loose his hand, and make an end of me!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Yet it should still be my consolation, Yea, in unsparing anguish I would exult, That I have not denied the commands of the Holy One.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
What is my strength, that I should hope? And what mine end, that I should be patient?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Is my strength the strength of stones? Or is my flesh brass?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Alas, there is no help within me! Deliverance is driven from me!
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
To the afflicted, kindness should be shown by a friend; Else he casteth off the fear of the Almighty.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
But my brethren are faithless like a brook; Like streams of the valley that pass away;
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Which are turbid by reason of the ice, And the snow, which hideth itself in them.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
As soon as they flow forth, they vanish; When the heat cometh, they are dried up from their place.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
The caravans turn aside to them on their way; They go up into the desert, and perish.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
The caravans of Tema look for them; The companies of Sheba expect to see them;
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
They are ashamed that they have relied on them; They come to their place, and are confounded.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
So ye also are nothing; Ye see a terror, and shrink back.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Have I said, Bring me gifts? Or, Give a present for me out of your substance?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Or, Deliver me from the enemy's hand? Or, Rescue me from the hand of the violent?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Convince me, and I will hold my peace; Cause me to understand wherein I have erred.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
How powerful are the words of truth! But what do your reproaches prove?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Do ye mean to censure words? The words of a man in despair are but wind.
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Truly ye spread a net for the fatherless; Ye dig a pit for your friend.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Look now upon me, I pray you; For to your very face can I speak falsehood?
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Return, I pray, and let there be no unfairness; Yea, return; —still is my cause righteous.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Is there iniquity on my tongue? Cannot my taste discern what is sinful?
