Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered,
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
"Oh that my anguish were weighed, and all my calamity laid in the balances.
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
For now it would be heavier than the sand of the seas, therefore have my words been rash.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
For the arrows of Shaddai are within me. My spirit drinks up their poison. The terrors of God set themselves in array against me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Does the wild donkey bray when he has grass? Or does the ox low over his fodder?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Can that which has no flavor be eaten without salt? Or is there any taste in the white of an egg?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
My soul refuses to touch them. They are as loathsome food to me.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
"Oh that I might have my request, that God would grant the thing that I long for,
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
even that it would please God to crush me; that he would let loose his hand, and cut me off.
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Be it still my consolation, yes, let me exult in pain that doesn't spare, that I have not denied the words of the Holy One.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
What is my strength, that I should wait? What is my end, that I should be patient?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Is my strength the strength of stones? Or is my flesh of bronze?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Isn't it that I have no help in me, That wisdom is driven quite from me?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
"To the despairing, kindness should be shown from his friend; even to him who forsakes the fear of Shaddai.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
My brothers have dealt deceitfully as a brook, as the channel of brooks that pass away;
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Which are black by reason of the ice, in which the snow hides itself.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
In the dry season, they vanish. When it is hot, they are consumed out of their place.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
The caravans that travel beside them turn aside. They go up into the waste, and perish.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
The caravans of Tema looked. The companies of Sheba waited for them.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
They were distressed because they were confident. They came there, and were confounded.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
For now you are nothing. You see a terror, and are afraid.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Did I say, 'Give to me?' or, 'Offer a present for me from your substance?'
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
or, 'Deliver me from the adversary's hand?' or, 'Redeem me from the hand of the oppressors?'
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
"Teach me, and I will hold my peace. Cause me to understand wherein I have erred.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
How forcible are words of uprightness. But your reproof, what does it reprove?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Do you intend to reprove words, seeing that the speeches of one who is desperate are as wind?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Yes, you would even cast lots for the fatherless, and make merchandise of your friend.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Now therefore be pleased to look at me, for surely I shall not lie to your face.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Please return. Let there be no injustice. Yes, return again. My cause is righteous.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Is there injustice on my tongue? Can't my taste discern mischievous things?
