Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
But Job answered and said,
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Oh that my grief were thoroughly weighed, and my calamity laid in the balances together!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
For now it would be heavier than the sand of the sea: therefore my words are swallowed up.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
For the arrows of the Almighty are within me, the poison whereof drinks up my spirit: the terrors of God do set themselves in array against me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Does the wild ass bray when he has grass? or lows the ox over his fodder?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Can that which is unsavory be eaten without salt? or is there any taste in the white of an egg?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
The things that my soul refused to touch are as my sorrowful meat.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Oh that I might have my request; and that God would grant me the thing that I long for!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Even that it would please God to destroy me; that he would let loose his hand, and cut me off!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Then should I yet have comfort; yes, I would harden myself in sorrow: let him not spare; for I have not concealed the words of the Holy One.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
What is my strength, that I should hope? and what is my end, that I should prolong my life?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Is my strength the strength of stones? or is my flesh of brass?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Is not my help in me? and is wisdom driven quite from me?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
To him that is afflicted pity should be showed from his friend; but he forsakes the fear of the Almighty.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
My brothers have dealt deceitfully as a brook, and as the stream of brooks they pass away;
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Which are blackish by reason of the ice, and wherein the snow is hid:
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
What time they wax warm, they vanish: when it is hot, they are consumed out of their place.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
The paths of their way are turned aside; they go to nothing, and perish.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
The troops of Tema looked, the companies of Sheba waited for them.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
They were confounded because they had hoped; they came thither, and were ashamed.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
For now you are nothing; you see my casting down, and are afraid.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Did I say, Bring to me? or, Give a reward for me of your substance?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Or, Deliver me from the enemy’s hand? or, Redeem me from the hand of the mighty?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Teach me, and I will hold my tongue: and cause me to understand wherein I have erred.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
How forcible are right words! but what does your arguing reprove?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Do you imagine to reprove words, and the speeches of one that is desperate, which are as wind?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Yes, you overwhelm the fatherless, and you dig a pit for your friend.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Now therefore be content, look on me; for it is evident to you if I lie.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Return, I pray you, let it not be iniquity; yes, return again, my righteousness is in it.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Is there iniquity in my tongue? cannot my taste discern perverse things?
