Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Oh that my vexation were but weighed, and my calamity laid in the balances altogether!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
For now it would be heavier than the sand of the seas; therefore are my words broken.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
For the arrows of the Almighty are within me, the poison whereof my spirit drinketh up; the terrors of God do set themselves in array against me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Doth the wild ass bray when he hath grass? or loweth the ox over his fodder?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Can that which hath no savour be eaten without salt? or is there any taste in the juice of mallows?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
My soul refuseth to touch them; they are as the sickness of my flesh.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Oh that I might have my request, and that God would grant me the thing that I long for!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Even that it would please God to crush me; that He would let loose His hand, and cut me off!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Then should I yet have comfort; yea, I would exult in pain, though He spare not; for I have not denied the words of the Holy One.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
What is my strength, that I should wait? and what is mine end, that I should be patient?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Is my strength the strength of stones? or is my flesh of brass?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Is it that I have no help in me, and that sound wisdom is driven quite from me?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
To him that is ready to faint kindness is due from his friend, even to him that forsaketh the fear of the Almighty.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
My brethren have dealt deceitfully as a brook, as the channel of brooks that overflow,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Which are black by reason of the ice, and wherein the snow hideth itself;
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
What time they wax warm, they vanish, when it is hot, they are consumed out of their place.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
The paths of their way do wind, they go up into the waste, and are lost.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
The caravans of Tema looked, the companies of Sheba waited for them —
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
They were ashamed because they had hoped; they came thither, and were confounded.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
For now ye are become His; ye see a terror, and are afraid.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Did I say: 'Give unto me'? or: 'Offer a present for me of your substance'?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
or: 'Deliver me from the adversary's hand'? or: 'Redeem me from the hand of the oppressors'?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Teach me, and I will hold my peace; and cause me to understand wherein I have erred.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
How forcible are words of uprightness! But what doth your arguing argue?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Do ye hold words to be an argument, but the speeches of one that is desperate to be wind?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Yea, ye would cast lots upon the fatherless, and dig a pit for your friend.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Now therefore be pleased to look upon me; for surely I shall not lie to your face.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Return, I pray you, let there be no injustice; yea, return again, my cause is righteous.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Is there injustice on my tongue? Cannot my taste discern crafty devices?
