Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Then Job replied:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
“If only my grief could be weighed and placed with my calamity on the scales.
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
For then it would outweigh the sand of the seas— no wonder my words have been rash.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
For the arrows of the Almighty have pierced me; my spirit drinks in their poison; the terrors of God are arrayed against me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Does a wild donkey bray over fresh grass, or an ox low over its fodder?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Is tasteless food eaten without salt, or is there flavor in the white of an egg?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
My soul refuses to touch them; they are loathsome food to me.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
If only my request were granted and God would fulfill my hope:
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
that God would be willing to crush me, to unleash His hand and cut me off!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
It still brings me comfort, and joy through unrelenting pain, that I have not denied the words of the Holy One.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
What strength do I have, that I should still hope? What is my future, that I should be patient?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Is my strength like that of stone, or my flesh made of bronze?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Is there any help within me now that success is driven from me?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
A despairing man should have the kindness of his friend, even if he forsakes the fear of the Almighty.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
But my brothers are as faithless as wadis, as seasonal streams that overflow,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
darkened because of the ice and the inflow of melting snow,
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
but ceasing in the dry season and vanishing from their channels in the heat.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Caravans turn aside from their routes; they go into the wasteland and perish.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
The caravans of Tema look for water; the travelers of Sheba hope to find it.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
They are confounded because they had hoped; their arrival brings disappointment.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
For now you are of no help; you see terror, and you are afraid.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Have I ever said, ‘Give me something; offer me a bribe from your wealth;
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
deliver me from the hand of the enemy; redeem me from the grasp of the ruthless’?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Teach me, and I will be silent. Help me understand how I have erred.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
How painful are honest words! But what does your argument prove?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Do you intend to correct my words, and treat as wind my cry of despair?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
You would even cast lots for an orphan and barter away your friend.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
But now, please look at me. Would I lie to your face?
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Reconsider; do not be unjust. Reconsider, for my righteousness is at stake.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Is there iniquity on my tongue? Can my mouth not discern malice?
