Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Oh that my vexation were but weighed, And all my calamity laid in the balances!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
For now it would be heavier than the sand of the seas: Therefore have my words been rash.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
For the arrows of the Almighty are within me, The poison whereof my spirit drinketh up: The terrors of God do set themselves in array against me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Doth the wild ass bray when he hath grass? Or loweth the ox over his fodder?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Can that which hath no savor be eaten without salt? Or is there any taste in the white of an egg?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
My soul refuseth to touch [them]; They are as loathsome food to me.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Oh that I might have my request; And that God would grant [me] the thing that I long for!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Even that it would please God to crush me; That he would let loose his hand, and cut me off!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
And be it still my consolation, Yea, let me exult in pain that spareth not, That I have not denied the words of the Holy One.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
What is my strength, that I should wait? And what is mine end, that I should be patient?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Is my strength the strength of stones? Or is my flesh of brass?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Is it not that I have no help in me, And that wisdom is driven quite from me?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
To him that is ready to faint kindness [should be showed] from his friend; Even to him that forsaketh the fear of the Almighty.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
My brethren have dealt deceitfully as a brook, As the channel of brooks that pass away;
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Which are black by reason of the ice, [And] wherein the snow hideth itself:
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
What time they wax warm, they vanish; When it is hot, they are consumed out of their place.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
The caravans [that travel] by the way of them turn aside; They go up into the waste, and perish.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
The caravans of Tema looked, The companies of Sheba waited for them.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
They were put to shame because they had hoped; They came thither, and were confounded.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
For now ye are nothing; Ye see a terror, and are afraid.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Did I say, Give unto me? Or, Offer a present for me of your substance?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Or, Deliver me from the adversary’s hand? Or, Redeem me from the hand of the oppressors?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Teach me, and I will hold my peace; And cause me to understand wherein I have erred.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
How forcible are words of uprightness! But your reproof, what doth it reprove?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Do ye think to reprove words, Seeing that the speeches of one that is desperate are as wind?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Yea, ye would cast [lots] upon the fatherless, And make merchandise of your friend.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Now therefore be pleased to look upon me; For surely I shall not lie to your face.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Return, I pray you, let there be no injustice; Yea, return again, my cause is righteous.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Is there injustice on my tongue? Cannot my taste discern mischievous things?
