Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Så tog Job til Orde og svarede:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
"Gid man vejed min Harme og vejed min Ulykke mod den!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Thi tungere er den end Havets Sand, derfor talte jeg over mig!
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Thi i mig sidder den Almægtiges Pile, min Ånd inddrikker deres Gift; Rædsler fra Gud forvirrer mig.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Skriger et Vildæsel midt i Græsset, brøler en Okse ved sit Foder?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Spiser man ferskt uden Salt, smager mon Æggehvide godt?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Min Sjæl vil ej røre derved, de Ting er som Lugt af en Løve.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Ak, blev mit Ønske dog opfyldt, Gud give mig det, som jeg håber
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
vilde d dog knuse mig, række Hånden ud og skære mig fra,
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
så vilde det være min Trøst - jeg hopped af Glæde trods skånselsløs Kval at jeg ikke har nægtet den Helliges Ord.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Hvad er min Kraft, at jeg skal holde ud, min Udgang, at jeg skal være tålmodig?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Er da min Kraft som Stenens, er da mit Legeme Kobber?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Ak, for mig er der ingen Hjælp, hver Udvej lukker sig for mig.
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Den, der nægter sin Næste Godhed, han bryder med den Almægtiges Frygt.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Mine Brødre sveg mig som en Bæk, som Strømme, hvis Vand svandt bort,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
de, der var grumset af os, og som Sneen gemte sig i,
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
men som svandt ved Solens Glød, tørredes sporløst ud i Hede;
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Karavaner bøjer af fra Vejen, drager op i Ørkenen og går til Grunde;
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Temas Karavaner spejder, Sabas Rejsetog håber på dem,
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
men de beskæmmes i deres Tillid, de kommer derhen og skuffes!
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Ja, slige Strømme er I mig nu, Rædselen så I og grebes af Skræk!
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Har jeg mon sagt: "Giv mig Gaver, løs mig med eders Velstand,
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
red mig af Fjendens Hånd, køb mig fri fra Voldsmænds Hånd!"
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Lær mig, så vil jeg tie, vis mig, hvor jeg har fejlet!
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Redelig Tale, se, den gør Indtryk; men eders Revselse, hvad er den værd?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Er det jer Hensigt at revse Ord? Den fortvivledes Ord er dog Mundsvejr!
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Selv om en faderløs kasted I Lod og købslog om eders Ven.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Men vilde I nu dog se på mig! Mon jeg lyver jer op i Ansigtet?
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Vend jer hid, lad der ikke ske Uret, vend jer, thi end har jeg Ret!
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Er der Uret på min Tunge, eller skelner min Gane ej, hvad der er ondt?
