Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Men Job svarede og sagde:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Gid min Harm maatte vejes, og man ligervis vilde lægge min Ulykke i Vægtskaaler!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Thi den er nu svarere end Sand i Havet; derfor bruse mine Ord frem.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Thi den Almægtiges Pile ere i mig, min Aand inddrikker deres Gift; Guds Rædsler stille sig op imod mig.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Mon Vildæselet skryder, naar det har Græs? eller mon Oksen bøger, naar den har Foder?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Mon det vamle kan ædes uden Salt? eller er der Smag i det hvide om Æggeblommen?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Hvad min Sjæl vægrede sig ved at røre, det er blevet mig som en usund Spise.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Gid det, jeg begærer, maatte komme, og Gud vilde opfylde mit Haab!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
og at Gud vilde knuse mig, at han vilde lade sin Haand løs og afskære mig!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Da havde jeg endnu Trøst og kunde glæde mig i Smerten, i hvilken han ikke skaaner; thi jeg har ikke fornægtet den helliges Tale.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Hvad er min Kraft, at jeg skulde haabe? og hvad Ende venter mig, at jeg skulde forlænge mit Liv?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Mon min Kraft er Kraft af Sten? mon mit Kød er af Kobber?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Sandelig, der er ikke Hjælp i mig, og Kraften er vegen fra mig!
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Den ulykkelige kan kræve Medynk af sin Ven, selv om han forlader den Almægtiges Frygt.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Mine Brødre have skuffet som en Bæk, som i Dalene Strømme, der fare forbi,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
de, der ere mørke af Is, i hvilke Sneen skjuler sig.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
Paa den Tid de optøes, da blive de borte; naar det bliver hedt, da forsvinde de fra deres Sted.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Rejsetog bøje af fra deres Vej, de drage op i Ørken og omkomme.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Rejsetog fra Thema skuede hen efter dem, vejfarende fra Seba satte Lid til dem.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
De bluedes, at de havde forladt sig paa dem; de kom lige til dem og bleve skuffede.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Saaledes ere I nu blevne som intet; I se Rædsel og frygte.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Mon jeg har sagt: Giver mig og skænker for min Skyld noget af eders Formue?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
eller redder mig af Fjendens Haand, og udløser mig af Voldsmænds Haand?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Lærer mig, og jeg vil tie, og viser mig, hvori jeg har faret vild.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Hvad ere Oprigtigheds Taler kraftige! Men hvad bevise eders Beviser?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Agte I Ord for at være Bevis og den mistrøstiges Taler for Mundsvejr?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Ja, I kunne kaste Lod om en faderløs og grave Grav for eders Næste.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Og nu, om I ville, da vender Ansigtet til mig, og mon jeg skulde lyve for eders Ansigt?
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Kære, vender om, lader Uretfærdighed ikke ske; ja, vender om, endnu skal min Retfærdighed kendes i denne Sag!
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Mon der være Uret paa min Tunge? mon min Gane ikke skulde skelne, hvad ondt er?
